новини
справочник
заведения
Пламен Ставрев: Не съм Яворов, но разбирам от поезия
- Не. Никога. Чувствителните хора в някакъв период от своя живот се обръщат към мерената реч. А понятието е за тези, които изпълняват собствени песни с китара. Именно те са първообразът. Но те в никакъв случай не са Яворов, Славейков или пък лорд Байрон. Изпятата реч е съизмерима с изкуството, но не изчерпва поезията. Самият аз не се смятам за поет. По-скоро се възприемам като бард. Думата е чуждица, но вече е толкова стара и популярна, че може да мине и за българска.
- Вие преведохте на английски език текста за песента “Не сте сами”. Как гледате сега на кампанията, след като либийският случай е вече минало?
- Богдана Карадочева и Стефан Димитров ме поканиха. Сетили се, че съм филолог. А всичко, което се случи, ще бъде оценявано след време. Държавата и обществото решиха да направят общо дело. За съжаление много малко са случаите, в които ние, българите, успяваме да намерим обща кауза и да застанем заедно зад нея. В сферата на пожеланията е да намерим логика да бъдем единни и извън подобни фатални обстоятелства. Обществото все още не е зряло да я приеме, но се надявам, че върви натам. Въпреки че политическият елит се опита да яхне кампанията за защитата на сестрите, тя излезе извън конкретните намерения на партии и отделни личности и накрая постигна резултат, който се измерва с усилията на цялото общество.
- Каква е оценката ви за фестивала “Бургас и морето”? Вашата група “Горещ пясък” свири на живо по време на шоуто.
- За нас участието означаваше два месеца и половина упорити репетиции и аранжименти. Свирихме във фестивалния оркестър, който имаше големи инструментални секции под диригентството на Иван Кожухаров. Това не се е случвало от времето на “Златния Орфей”.
- А как ще коментирате скандалите, свързани с присъдената голяма награда на певец, който се изявява повече в попфолка?
- Никак. Те всъщност нямат нужда от коментар. Друг е въпросът дали изобщо има скандал или не. Ако някой търси скандали, може да ги намери дори в манастир. По-важно е, че тази година “Бургас и морето” бе по-добър от миналата. В него вече има място и за конкурс за изпълнители. Подобна републиканска сцена е необходима на хората, които започват да се занимават с музика. “Бургас и морето” се опитва да запълни липсата на “Златния Орфей”, но е спорно дали имаме нужда от повторение, или трябва да се намери различен облик, адекватен на ХХI век.
- Имат ли място попфолк изпълнители на подобен форум?
- Така нареченият попфолк всъщност е комерсиална танцова музика. Понятието, което по време на “Златния Орфей” не съществуваше, се появи тогава, когато България стана част от света. Разликата в подхода към шоуто между продуцентите на “Пайнер” и тези на Мадона е единствено в мащаба и възможностите за печалба. А на въпроса до колко “Бургас и морето” като фестивал отразява това, което съществува на българската поп сцена, съм убеден, че с “Пирин фолк” имат много съществени прилики.
- Преди броени дни в Бургас приключи “Блус он дъ бийч”, а вие подготвяте деветото издание на “Бургас блус фест”. Какво се случва на тези събития?
- Няма знак за равенство между тях. Обаче става ясно, че магическата простота на блуса в Бургас има публика и сцена. И както се казва - колкото повече, толкова по-добре. Не успях да участвам в “Блус он дъ бийч”, защото съм много ангажиран с “Бургас блус фест”. На деветото му издание ще се опитам да предложа изненади за меломаните. Благодарение на Чешкия културен институт осигурихме участието на един от водещите им джаз музиканти - басистът от европейска класа Павел Риба. Има една-две български групи, които не съм слушал, но горещо ми препоръчаха. Ние не търсим промяна в програмата, а искаме да дадем възможност на публиката да чуе различните версии на джаза, блуса и рокендрола. Ще се появи и Вили Кавалджиев, който няма нужда от представяне. Всеки блус фестивал завършва с изявата на голяма формация и в случая това ще бъде бендът на Вили Казасян. Тази традиция се оказа много успешна. През 2004-та за финала свири биг бендът на Георги Борисов, през 2005-а - на Ангел Заберски-син, живот и здраве, догодина може да се появи и този на австрийското радио. С голямо нетърпение очаквам да чуя акустичния бразилски проект на Митко Семов и Еко.
- Какво става с “Горещ пясък”?
- Оркестърът е не само тежката артилерия на бургаската поп и рок музика, но е и институция. Освен мен участват бургаската група ГРАС, великолепният пианист Ясен Димитров, Стефан Диомов и Тони Димитрова. Докато всеки от нас преследва собствен стил и кариера, правим и съвместни продукции.
- Тази година участвахте в българския конкурс за Евровизия. Ще се изкушите ли втори път?
- Успяхме достойно да защитим представата си за българска популярна музика. Но останахме извън полезрението на масовата публика, която явно предпочита тя да има произнесена национална идентичност. Песента, която се състезавахме, бе хубава и ние я направихме с голямо желание. Лично аз не смятам да се пробвам отново. Евровизия не е форматът, в който искам да участвам. Този конкурс е за други хора, не за мен. Много държа на живото музициране, а Евровизия не го допуска. Там има ограничения - шест души на сцената. Никой не може да реализира толкова значимо участие с толкова малко хора, а и БНТ е пословична в неумението си да озвучава събития на живо.
елена димитрова | стандарт
» обратно
