Здравейте, казвам се Пламен Ставрев. Една част от приятелите ми се обръщат към мен на Пламен, други на Ставрев, а в продължение на дългия си и разнообразен живот ми се е случвало да бъда наричан и по най-различни други начини, които, от благоприличие и за улеснение, смятам да спестя. Оставям на вас, новите си познати от интернет пространството, да решите как да се обръщате към мен, като ви уверявам, че съм готов да отвърна със същото чувство за хумор и толерантност. Само ще добавя, че поради същия този разнообразен и дълъг живот в речника ми съществуват думи и изрази, които биха накарали да се изчерви даже и магистрална труженичка.

Иначе се занимавам с музика, т. е. печеля си хляба като пея песни от близкото и далечното минало и си акомпанирам на китара. Някои от тези песни съм съчинил сам, други - с помощта на многобройните си приятели. Дори си позволявам да се отдавам на греха на всяка юношеска възраст – писане на мерена реч, но само когато става въпрос на текстове за песни. Това, естествено, не ме прави поет, нито композитор, защото поети са Шели, Шекспир, Превер, Дебелянов или, да речем, Гриша Трифонов, а композитори са Бетовен, Брамс, Стравински, Панчо Владигеров или, да речем, Хоги Кармайкъл.

Накратко за биографията ми: роден съм в Бургас, България и от най-ранна детска възраст съм се опитвал да се занимавам с всички водно-морски дивотии, присъщи за хлапе, израсло на двеста метра от морския бряг – плуване, гмуркане, риболов харпунджилък, малко ветроходство и какво ли още не. Започнах да свиря на цигулка преди да тръгна на училище, но явно в следващите осем години нито един от преподавателите ми не успя да събуди в мен необходимото постоянство и трудолюбие, което този изключителен инструмент предполага, така че от мен просто не излезе малкият вундеркинд, в чиито талант бяха непрекъснато уверявани родителите ми. Малко по-късно обаче, в последните класове на гимназията, ми стана ясно, че пеенето на песни и свиренето на китара е най-добрият начин човек да привлече вниманието на нежния пол (така беше през седемдесетте години на миналия век) и така не осъзнах капана, в който сам се вкарах. Англиийската поговорка в превод „Веднаж музикант, цял живот музикант” важи за мен в пълна степен. Занимавал съм се с най-различни други неща, включително и да упражнявам професията, за която учих – завършил съм английска филология в Софийския Университет и в различни периоди от живота си съм преподавал езика и превеждал жудожествена и техническа литература, но в крайна сметка се оказа, че най-добре се справям с едно – да свиря на китара и да пея.

Винаги съм се интересувал от музика – сериозна, забавна, класическа, модерна, електронна, акустична, инструментална, вокална и какво ли не още. Покрай това се запалих да се запозная с основните принципи и понятия в звукозаписа и звуковъзпроизвеждането и това много ми помага, но в момента имам една страст – таву е инструментът китара във всичките му разновидности и многобразие от стилове и техники на тоноизвличане.

Занимавал съм се и с продуцентство, но си признавам, че единственият значим резултат от това е бургаският Блуз Фестивал, който се провежда ежегодно в третата седмица на август в морската градина на родния ми град. Смятам за чест да бъда един от главните му организатори и много се радвам, че той вече има и русенско издание. По-подробна информация за него може да се получи от BlueZZFest.org.

Музикалните ми пристрастия претърпяха много метаморфози през годините. От рока и попа на шестдесетте и седемдесетте назад до първичния блус на тридесетте и четиридесетте години и оттам към традиционния и авангарден джаз на втората половина на двадесети век. Някъде в началото на христовата си възраст открих непостредствеността и единството на така наречената авторска песен чрез Пол Саймън, Джони Мичъл, Боб Дилън, Клаудио Балиони, Енрико Масиа или, да речем, Булат Окуджава - списъкът е много дълъг. Оттогава и до днес се стремя както в реализацията на писани от други хора песни, така и в собствената си продукция да пея и свиря така, сякаш изпълнителят, авторът на думите и авторът на музиката са едно и също лице.

От доста време насам обмислях най-сетне да запиша и издам песните си във вариант глас и китара и все не намирах време, а може би и смелост да го направя. От няколко месеца насам този албум е вече факт и аз съм доволен от резултата. Албумът беше записан за около три-четири звукозаписни сесии в студиото на Румен Спасов в София. Все още не съм измислил начина, по който да го разпространявам, освен чрез личен контакт или в книжарници Хеликон. За любителите на даунлоуда песните от този албум са предоставени за безплатно за сваляне в настоящия сайт при регистрация в него. Имам намерение през тази година да се стегна и да запиша по същата логика кавър версии на любимите си парчета от световната поп и рок класика на всички езици, на които съм способен да пея. Искрено се надявам това да предизвика интереса ви.

ЗАГЛАВИЯ
АЛБУМИ: Негър в Алабама, 1993
Спомен за любов, изд Стефкос Мюзик, 2004
Сиамски близнак – глас и китара, 2005

ПРЕВОДИ:
Агата Кристи, Убийство в Ориент Експрес (в съавторство с В. Антонов), ИК СЕЛЕКТА
Майкъл Крайтън, Тринадесетият войн, ИК СЕЛЕКТА
Майкъл Крайтън, Големият влаков обир (в съавторство с В. Антонов), ИК СЕЛЕКТА

http://plamenstavrev.com/