Паметниците на града* са част от неговата духовна и материална култура, част от атмосферата му, израз на почит и уважение към тези, които са оставили следа в историята, науката, изкуството, дарителството, отдали са творческата си енергия или живота си за добруването на хората. Те са духовни мостове между миналото и бъдещето.  С малки изключения паметниците в Бургас са изпълнени във вид на статуи, бюстове, релефи (барелефи, орелефи) и паметни плочи.  Основаването през 1869 г. от Поп Георги на първото българско училище в Бургас (до храма Св. св. Кирил и Методий) е увековечено с паметна плоча, върху която могат да се прочетат и имената на учителите Боян Керемидчиев, поп Сава Катрафилов, Стоян Шивачев. А паметникът в Морската градина разказва на поколенията, че след учителстването си в Бургас поп Сава Катрафилов е загинал като участник в четата на Христо Ботев. 

Групата на дейците за национално освобождение включва бюстовете на Ст. Караджа, Х. Димитър, Хр. Ботев, Г. С. Раковски, В. Левски и др. 

Статуя на В. Левски е поставена през 1980 г. в двора на Гимназията за чужди езици, чийто патрон е Дяконът. Тя е дело на скулптура Веско Йовчев. 

На ъгъла на ул. Освобождение и ул. Есперанто, до гимназията Г. С. Раковски, през 1946 г. признателната Бургаска община издига мемориал в памет на падналите руски воини за освобождението на Бургас от османско иго. На това място на 6.II.1878 г. са посрещнати войските от 13 драгунски полк, командвани от генерал-майор Александър Михайлович Лермонтов. Бургазлии са нарекли този паметник Руския. 

Две са паметните плочи на ген. А. М. Лермонтов – едната повествува за пребиваването му в дома на днешната ул. Лермонтов N15 от 6. II. до 29.III.1878 г., а другата – за присъствието му на благодарствения молебен, отслужен в арменската църква по случай освобождението на България. 

До летния театър се намира паметникът на руските воини от 93-ти иркутски и 94-ти енисейски пехотен полк, участвали в освобождението на Бургас през 1878 г. и починали в лазаретите на същите полкове и Военно-временната болница 71. Той е построен през 1878 – 1880 г. от руските войници на 24 пехотна дивизия и е най-старият паметник в Бургас. Близо до него има паметен знак, указващ мястото на първата болница в гр. Бургас, изградена през 1879 г. 

Непосредствено пред Руския паметник са погребани съветските офицери, загинали на 2.11.1944 г. при обезвреждане на мина край гр. Поморие. Върху гранитна плоча са изписани имената им: майор Иван Поликарпович Кособукин, кап. Николай Прокофиевич Шайтир, ст. л-т Николай Сергеевич Савченко, мл. л-т Алексей Яковлевич Рубцов. 

Монументът на Съветската армия на площад „Тройката“ (автор Васил Радославов) е по-сложно композиран и е най-големият в града. Бронзови орелефи изобразяват посрещането в Бургас и моменти от Отечествената война на Съветския съюз. Излятата от бронз статуя на войник в цял ръст е поставена на върха на обелиск. Пространството пред монумента, красиво фигурирано от дървета, храсти и цветя, е предпочитано място за отдих в центъра на града. 

Други големи в пространствено отношение паметници са Пантеона (1981 г., автори: проф. Валентин Старчев, арх. Богдан Томалевски и арх. Никола Ангелов) в крайморския парк и на Септемвриеца (автор – проф. Валентин Старчев) в парка до ж.к. Славейков. 

Сред бюстовете са и тези на антифашистите Димчо Карагьозов, Николай Лъсков, Щерю Воденичаров, Никола Ботушев, Атанас Манчев, Владимир Зографов, Иван Рашеев, Тодор Грудов, Начо Иванов, Ана Маймункова, Аврам Яков и др. От два каменни блока е изсечен паметникът на Теохар Бакърджиев, организатор на бунта на о. Св. Анастасия през 1925 г. 

Скулптурата до църквата „Сурп Хач“ („Св. Кръст“), е в памет на загиналите от геноцида над арменския народ през 1915 г. 1 500 000 души. Тя е изработена през 1991 г. от Хари Арабян – тогава студент в Художествената академия в София, а днес- известен творец. 

Голяма група от бургаските паметници в Морската градина е посветена на литературни творци. Сред тях със своите художествени достойнства се откроява паметникът на А. С. Пушкин, създаден през 1951 г. от Петко Задгорски, барелефа на полския поет Адам Мицкевич (1949 г., автор Георги Киселинчев), живял в Бургас от 8 до 18 октомври 1855 г. на днешната улица Мара Гидик. Фигурата на А. С. Пушкин е изпълнена от бронз и повдигната на гранитен цилиндричен постамент, а образът на А. Мицкевич – бронзов барелеф, е поставен върху монолитен сиенитен блок. Зеленината наоколо засилва въздействието им. Недалеч от тях са бюстовете на поетите и писателите Хр. Ботев, Г. С. Раковски, Д. Чинтулов, Л. Каравелов, Ат. Манчев. 

През сградата на Техникума по електротехника е поставен бюст на Константин Фотинов. Върху фасадата на ветеринарната лечебница на ул. Хан Аспарух 36 е поставена мраморна плоча в памет на проф. Димитър Димов. Тук той е ветеринарен лекар от 1938 до 1939 г. и работи върху романа „Поручик Бенц“. 

Мраморни плочи пазят спомен за писателя Петко Росен, за общественика и краеведа Георги Поп Аянов, за гръцкия поет-антифашист Костас Варналис и др. 

В бюстове са въплътени образите на двама майстори на театралната сцена – на актрисата Адриана Будевска (намиращ се до сградата на театъра), чието име носи бургаският драматичен театър и на актьора Апостол Карамитев (в Морската градина пред входа на Летния театър). 

Домът за деца и юноши е скътал в двора си паметника на големия дарител Александър Георгиев – Коджакафалията – барелеф, изработен безвъзмездно през 1997 г. от скулптура Атанас Стоянов. 

Освен, че пренасят духа на миналото в бъдещето, паметниците са мерило и за културата на обществото. Там, където тя е на необходимото равнище, те се поддържат в изрядно състояние и изпълняват ролята си на духовна връзка между поколенията. 

В дните на национални празници и годишнини бургаската общественост изразява почитта си пред хората – оставили диря след себе си, като полага венци и цветя пред паметниците им. 

Прави впечатление, че и до днес в Бургас няма знак за живота и дейността на видния тракиец, писател и академик Константин Петканов, живял в града от 1919 до 1929 г. А той е работил като секретар и зам. кмет на Общината, бил е уредник в общинската библиотека, където пише романа си „Без деца“ (на ул. Мара Гидик 10) и е един от основоположниците на Народното музикално училище, предшественик на държавното Средно музикално училище Проф. П. Владигеров. Почетен гражданин на Бургас. 

По-младите поколения не знаят защо един от площадите в центъра на Бургас носи името Баба Ганка. И няма откъде да научат. Една паметна плоча би дала информация за благотворителката и дарителката Ганка Ив. Хаджипетрова. 

Благодарността е едно от най-великите качества на човека. Нека я пазим в сърцата си. 

Автор: Калина Тельянова
Източник: http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1334