Шелф (континентална тераса)

Шелфът се разглежда като непосредствено продължение на сушата, попаднала в значителната си част под морските води след последното заледяване (преди 10 000 - 12 000 години). Представлява съвсем слабо наклонена подводна тераса, която включва зоната от 0 до 100 м, а на места и до 140 м дълбочина. Към нея принадлежи и Азовско море, както и заливите и откритите лимани по северозападното крайбрежие. Ширината на тази прибрежна плитка зона е доста променлива в отделните части на басейна. Най-голяма площ заема северно от линията нос Калиакра - Севастопол, където достига ширина до 200 км. Срещу южния бряг на Кримския полуостров шелфът се стеснява силно. На изток обаче (пред Керченския проток) шелфът отново се разширява във формата на вдаден на юг в морето заоблен подводен нос, широк до 60 км. Доста сложни очертания и, общо взето, неголяма площ той има и пред южното крайбрежие. Тук подводните, подобни на заливи врязвания на юг и носовите вдавания на север, главно в устията на някои големи реки, придават на континенталната тераса доста сложни разчленени очертания. Пред старопланинския и странджанския бряг шелфът е добре изразен и достига ширина около 40 км, а наклонът му на изток е под 1?. В прибрежните му части подводните валове с посока север - юг внасят известно усложнение в релефа. От краткия преглед на особеностите на шелфа се вижда, че той заема много по-широка площ в северозападната, западната и югозападната периферия на Черноморската котловина, докато пред кавказкия и понтийския бряг е представен с доста тясна прекъсваща ивица.

Континентален склон

Почти навсякъде шелфът преминава в континенталния склон с бързо увеличаване наклона на морското дъно. В Черно море може да се отделят три типа континентални склонове. Първият тип е стръмен, нарязан, разположен близо до бреговете. Наклонът му стига до 20 - 30 градуса. Такъв склон е характерен за кавказкото крайбрежие, понтийското крайбрежие на изток от град Орду и между град Инеболу и Босфора, както и за югоизточната част на Кримския полуостров. Вторият тип склон е характерен с праволинейните си загладени очертания и постепенния преходкотловинното дъно. Наклонът му е 1- 3 градуса. Такъв е склонът на странджанското крайбрежие и на юг от Керченския проток. Много по-сложни очертания и голямо разнообразие показва третия склон. Към него принадлежат участъците между градовете Инеболу и Синоп. В първия участък ясно личат две широки тераси с меки очертания. Между Синоп и нос Чарли са открити системи от подводни планински хребети, които са успоредни на тези от съседната суша. Най-големият хребет е отдалечен от брега на 60-70 км и е отделен от него с подводни планини. Новите проучвания установиха, че този склон е предимно свлачищен. Значително усложняване на загладения, плавен релеф на шелфа и на континенталния склон внасят подводните долини и каньони, установени на много места по черноморското дъно. В повечето случаи тези форми имат извити очертания с добре откроени склонове и са най-ясно изразени като каньони в периферията на шелфа на прехода на континенталния склон. Повечето от тях са подводно продължение на речните долини от съседната суша. За обясняване произхода на подводните долини и каньони единно мнение няма. Повечето изследователи на Черно море споделят становището, че те представляват участъци от речни долини, попаднали при настъпване на морето и понижаване на земната кора под морското ниво. Според други мнения формирането на каньоните е станало по тектонски пукнатини, получели се при оформянето на котловинното дъно като дълбоко потънал по системи от разломни зони блок от земната кора.

Котловинно дъно

Заема централните части на Черноморската падина. То има овална форма, удължена в посока запад-изток.По-голяма площ заема в източната половина на басейна, където обхваща една трета от общата площ на Черно море, Дълбочината му се колебаи в границите между 2100 и 2200м. Котловинното дъно представлява подводна равнина с идеално загладен релеф. Най-големите дълбочини са установени в по-голяма близост с понтийските брегове (максимална дълбочина 2245 м), което показва, че самото дъно има асиметрично разположение спрямо северните и южните черноморски брегове.