Сдружението е регистрирано през 1993 г. с председател г-н Илия Влаев. От 2000 г. председател на сдружението е г-н Димитър Людиев, който е и председател на Националното сдружение на хлебопроизводителите и сладкарите в България, а зам.-председател е Стоян Георгиев.

Към момента браншовото сдружение е с членска маса 65 фирми.

Над хлебарите е само бог!
Девиз на Регионалния съюз 
на хлебопроизводителите и сладкарите – Бургас 

Дали е случайност или поличба, че най-съкровеният празник на българските хлебари и сладкари Спасовден бе отпразнуван в Бургас?Точно не може да се каже, но със сигурност е едно чудесно съвпадение – 15 години федерация, 15 години Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкарите – Бургас! На 29 октомври в далечната 1992 г., в този прекрасен черноморски град бе учредено първото регионално браншово сдружение на новосъздадения съюз. Според народа много важно е кой “ще повлече крак” или по-добре – кой “ще води хорото”.
Трябва да признаем, че добри хороводци се оказаха бургазлии. Оттогава до сега тяхната регионална организация е винаги напред, във водещата редица на браншовиците във федерацията. Вече петнадесет години те се утвърждават като много сериозни индивидуални производители на хляб, закуски и сладкиши. Но тяхната сила е в обединението, в умението да преодоляват конкуренцията по между си и да търсят пътя за защитата на общите интереси, да бъдат заедно и да оцеляват в трудните години на преход.
“С новаторски дух и самочувствие” – така охарактеризира председателят на Регионалния съюз Димитър Людиев своята организация. Не е случайно, че той е и председател на Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България през този мандат. Честта му е оказана не само като личност и доказан браншовик, но и заради авторитета на Бургаския регионален съюз.

Празникът
Спасовден – празник на Христовото Възнесение. Не случайно първите организирани чествания в България в самото начало на 20 век са се провеждали на този светъл ден. Христос е изстрадал човешките недъзи и грешки, показал е божествената си сила и се е възнесъл горе, за да гледа, направлява и помага. Време е да зрее житото, да се чертаят очаквания за реколтата и за бъдещето на хляба. Време на надежди и молитви.
Тазгодишният Спасовден не предвещаваше много надежди – тревогата за суша бе на предела. Специално за празника в Бургас молитвите ни бяха чути в изобилие. Денят преди самия празник беше дъждовен, а 19-ти май 2007 г., събота - прекрасен. Лазурно море, великолепна морска градина, множество от хора, изобилие от хляб и сладкиши .... и слънце.

Водосветът
По традиция празникът Спасовден започва с тържествен водосвет.
И тазгодишният бе одухотворен от атмосферата на бургаския храм “Св. Богородица”, от слаткогласните песнопения на свещениците и хористите, и от мистиката на запалените свещи, от прекрасното пано с рози на светата майка с младенеца, изработено за Велигден.
На тържествената маса беше поставен само хлябът. Той беше и в центъра на свещения ритуал.
“Хлябът е нашият живот, нашето дишане, той е отговорността на хлебарите и сладкарите. Те не могат да изкажат какво велико дело вършат, създавайки “хлеб наш насушний”. Хлябът е съвкупност от всички телесни човешки потребности, но той е хлябът на Бога и на правдата. Нека милостивият Бог чуе нашата молитва и възнагради земеделците, хлебарите и всички, които честно се трудят!”
Тези думи са само част от съдържателното слово на Негово високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Със своето присъствие и благопристойна осанка той бе уважил празника на хляба и на хората, които го създават. Не пропусна да благодари на Бога, на хлебарите и сладкарите, присъстващи в храма, “че определен е Бургас, за да се помолим заедно”.
Хлябът бе осветен, а редом с него знамената на някои от регионалните съюзи и на федерацията, а всички присъстващи бяха благословени.
Една прекрасна традиция, пълна с мистична вяра и упование, от която излизаш пречистен. Също по-традиция бе направена снимка пред храма и шествието започна към пешеходната зона на Бургас – от църквата до Морската градина.
Само едно липсваше на тази колона от хлебари и сладкари, някои редом със семействата си, от Бургас и страната – музиката. В Бургас има прекрасен духов оркестър и ако неговите маршове бяха огласили шествието сигурно градът щеше да се изсипе и да съпреживее празника.

Изложението
Всъщност градското “съпреживяване” се състоя. В Морската градина – заслужената гордост на бургазлии, бе изградена алея от щандове, застроени като бели чайки. Близо 40 хлебарски и сладкарски фирми, членове на Регионалния съюз, грижливо бяха подредили своята продукция – впечатляваща и вкусна. Показваха, обясняваха, предлагаха дегустация и продаваха вкусотии. Част от демонстраторите бяха с фирмени облекла, а щандовете им богато украсени, та чак и щанд във формата на платноходка имаше.

Вървяха хората и гледаха, спор няма – браншът в Бургас е във възход. Не е пресилено да се каже, че голяма заслуга за това има Регионалния съюз и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. То не бяха курсове и семинари за обучение, внедряване на нови суровини и технологии, посещения на изложби и на обмяна на опит с европейски специалисти, не бяха малко и общите акции за защита на интересите – цели 15 години.

Празникът продължаваше да се вихри на лятната трибуна в Морската градина. Председателят Димитър Людиев даде оценката, че тазгодишното изложение (което неотклонно се провежда на Спасовден в Бургас) е най-мащабното от 1944 г. насам. Той пожела на събралото се множество “един весел и вкусен празник”.

В традицията се намести и вълнуващото поздравление на президента Георги Първанов, който за пореден път изказа уважението си към празника на хлебарите и сладкарите и тяхната организация. ФХСБ бе оценена от него с думите “една голяма браншова организация с новаторски дух и самочувствие”.

Пред събралите се хора бяха наградени първенците и всички участници в ученическия конкурс. И може би бурните аплодисменти бяха най-голямата награда за тях.

След това господари на сцената бяха талантливите деца на Бургас – певци, танциори и мажоретки. Техните изпълнения, пъстрите костюми и щастливите им лица държаха дълго множеството. И придадоха вкус на младост и надежда на Спасовден – браншовият празник на хлебарите и сладкарите, превърнал се в празник на града.