...И няма брод назад и няма път,
няма връщане от този миг обратно,
неродени бъдещите часове сълзят —
утре бъдещето ни е само вероятно.
Нека спрем за малко в този миг
после може би ще е ужасно късно,
времето ще отлети с единствен вик,
ще остане разпятието кръстно.
Ще бъдем като ограбени деца,
изгубени, залутани в гората,
търсят искрица огън за свещта,
а ги поглъща жадна тъмнината.
Не си отивай, моля те, Любов!
Присъда чака бъдещото време,
дали бездна ще е или светъл брод,
отговорът някъде в сърцата дреме.
» обратно