Дневниците

Вдовицата на капитан Айчевски, обаятелната Блага, вече осми месец държеше заключени дверите на своята плът. В действителност на седмия ден от смъртта на капитана, мъжът с когото в последно време поддържаше връзка, с объркано лице я причака на спирката до гробищата. Стана му приятно, че не е в траур, защото му се искаше преди да я закара във вилата си, да пият нещо сгряващо. Гонеха го неприятности и на работа и вкъщи, ето защо имаше необходимост от сърдечния й глас, който винаги му вливаше самочувствие. Да, нейното излъчване действаше като мехлем на Траян, а тя не му отказваше, тъй като смяташе, че сексът й носи здраве. Когато прие златната халка от капитана, в сърцето й пееха влюбени славеи,но постепенно тези мелодии ставаха все по-обикновени, дори на моменти неритмични и все по-дълги бяха разстоянията между празниците, които си устройваха телата им. Блага смяташе, че причината е в забежките на мъжа й. Не напразно на капитаните им се носи славата, че на всеки бряг си имат любима и реши, че няма защо да стои със скръстени ръце. Може да прозвучи странно, но с годините желанието да я обсипват с порой от огнени целувки ставаше все по-необуздано,а и синът им се запиля из чужбина и това съвсем развърза ръцете на темпераментната Блага. Е, имаше известни задръжки и всичко го правеше скрито, а щом Айчевски се завърнеше, му се отдаваше изцяло, до момента, в който корабът му отново разтваряше платна. Но не можеше да се каже, че е двулична! Когато беше в прегръдките на своя съпруг, до върха на блестящите си нокти се чувстваше негова, а сваляйки и последната коприна от тялото си пред чужд мъж, го вършеше изпълнена с най-топли чувства към своето семейство, защото в действителност нейното здраве само за себе си съвсем не й беше нужно.
Блага смяташе, че продължителното въздържане й действа зле, а после така свикна с тези изневери,та и когато Айчевски за по-дълго пуснеше котва на брега, тя пак си ги позволяваше, оправдавайки се пред себе си с това, че съпругът й все по-рядко се сеща да я помилва, но в името на истината в сърцето си винаги пазеше влюбен славей за него. Е, този славей, скован от еднообразието, от подозренията не винаги запяваше своята песен, но въпреки че четвърт век деляха обща спалня, беше жив и на деветата вечер, след като изпрати колегите на Айчевски, които бе поканила на малък помен, искрено си поплака. После седна на фотьойла под китайския лампион, където му бе плела шалове, пуловери, скиорски шапки и разтвори една от десетте тетрадки донесени от боцмана. Стройните, леко наклонени вдясно букви, като вълни потекоха към очите й и те отново се навлажниха. Тъжно й беше за самия Камен, за това, че повече няма да се радва на изгревите и морето, а така бе влюбен в тях,че още призори отиваше да им се любува.
Нежно изражение осени лицето на вдовицата.Цифрите по страниците й показваха, че докосва дневници и тя изпита умиление, за това че си е губил времето с юношески занимания. Притвори очи и потъна в спомени: ето го облечен в бял панталон и бяла риза да я чака в коридора на поликлиниката. Пред лекарския кабинет, който завеждаше, обикновено и след работното й време имаше опашка. Не обичаше да се минава и точно на минутата излизаше, за да каже на пациентите да дойдат утре, а той, с енергични движения на главата, й правеше знаци да приеме всички, купил си е вестник и ще чака, спокойно да работи и Блага,повече заради него, не ги връщаше. После, хванати за ръце, тръгваха към морето. Още по-прекрасно беше,когато тримата, той, тя и синът им, нарамили раници,скитаха из Странджа или разпъваха палатка край бухналата в зеленина Резвая...
Едва в края на месеца се поуспокои. В неделя сутринта разтвори първата тетрадка и зачете как и на него му е било безкрайно приятно, когато са тримата.Но защо след дълги увещания се съгласяваше да тръгне с тях... На другата страница споделяше колко му харесва в кенарената рокля, но защо никога не й го бе казал! Ако по-често я обгръщаше с жестове на нежност, животът им щеше да бъде по-красив. Защо е мълчал! Вдовицата четеше и не само сълзи обливаха лицето й, а и непоносима болка мачкаше нейната душа. Когато разгръщаше първия лист, се опасяваше да не надникне в неговите приключения с италианки, с мулатки, а то цели десет тетрадки с размисли и чувства по нея и синът им. Стотици пъти препрочиташе навлажнените от сълзите й страници и с болка осъзнаваше, че се е разминала с нещо прекрасно в своя живот. Тоест, през дългия им съвместен път е имало мигове, в които Камен е бил ласкав. Имало е мигове,в които й е казвал, че я обича. Например веднъж се върна призори и дяволито усмихнат й поднесе розова мидичка.
- Бебо, - прокара език по бузите й - цяла нощ бях в лодката. И за да ти докажа, че непрекъснато съм мислил за теб, ти донесох тази перла.
Но думите минаха край нейното сърце, може би защото смяташе, че ще са истински, ако слиповете,там горе под пъпа, се издуят. Тази радост отдавна не ги бе спохождала. А тя, както на шестнадесет години изгаряше от желание да й чуруликат, че са луди по нея, така сега започваше да й се вие свят, да я заливат мъчителни, горещи вълни само ако мине седмица без успокоителния душ на някой твърд фалос. Но така и не посмя да му заговори за ада, в който изпадаше.
Блага прехапа устни. Беше средата на юни, пленително време за любов върху окосените ливади край солниците. Средата на юни - осем месеца от смъртта на Айчевски, а нито за минута не бе напуснала пътя между лекарския кабинет и техния дом. Откритието, че до последния си час нейният любим капитан е изпитвал необходимост да вижда очите й, я приковаваше към улиците между поликлиниката и апартамента.
Синът им беше на гурбет в Канада и през дългите часове на самота имаше достатъчно време да се самоизследва и с изненада откриваше, че скръбта изсмуква, изсушава ненаситните й страсти. И не трябваше ли по-рано да потърси път за отклоняване на тези мътни води? Но не подозираше, че е възможно. В нито една от нейните книги не пишеше, че е възможно. А ето, сочният нар, разположен в утробата й, бе потънал в сън и вместо сладострастни сокове, от корема й, нагоре по гръбнака, течеше сребърен поток,който освежаваше нещастния й мозък, търсещ оправдание защо се е разминала с любовта. А така й се искаше да я обичат, че след като се оправи от бременността я потърси при един колега. Съпругът нищо не разбра, но майка й, още при първото гостуване, усети.
- Бебо, - винаги, когато следваше неприятен разговор, Ния се обръщаше към дъщеря си с детското й име - защо не си правиш труд да бъдеш вярна на Камен!
Естествено, че изигра ролята на обидена. Но след година, беше Бъдни вечер, празничното тайнство настрои зрялата жена към откровения и тя започна да разказва момичешките си задявки. Блага слушаше с широко разтворени очи. Накрая попита.
- Мамо, след като остана толкова рано вдовица, не си ли чувствала необходимост от мъж? Не материална, а от физическото му присъствие!
- Не. Грижите по теб и сестра ти така ме обсебиха, че забравих за съществуването на подобни удоволствия.
- Да. Но в моите книги пише - сексуалното въздържане е вредно.
- Изгори ги! Уверена съм, че и баба ти, не само е имала, но не е и помисляла за друг мъж, независимо, че на тридесет години остана сама - Ния замълча, после продължи с умислено лице. - Живя до деветдесет и шест и то без никакви бележки. Но може би е от значение дали се сещаш за мъжете. Щом тяхното отсъствие започне да те измъчва, сигурно е вредно.
- Вредно е!
- Не знам. Но виждам, че ви е трудно да бъдете целомъдрени- умислено говореше майката. - Ядете силна храна. Гледате мръсни филми. И най-важното, смятате, че не трябва да сте верни. А от всичко това страдат децата. Вместо да се посветите на тях, вие си пилеете времето извън къщи...
Днес, в паметта на Блага, бяха живи не самите думи, а замъгленият й от лоши предчувствия поглед.За да изтрие съзнанието за вина, започна все по-често да се обажда на сина си. Но уви! Той нито веднъж не я потърси пръв. Ето, на Благовещение, телефонът напористо иззвъня. Припряно вдигна слушалката с надежда, че ще чуе неговия глас, но в ушите й прозвуча баритонът на Траян.
- Скъпа, честит празник!
- Благодаря - промълви разочаровано.
- Искам да те видя!
Вдовицата се почувства като гладен, на когото предлагат баклава.
- Не...
- Една разходка ще ти подейства добре.
- Не... Толкова ми е тъжно, че нищо не би ми помогнало...
Клепачите й заблестяха, а във въображението й,неочаквано ясно, изплува Камен с розова мидичка в шепите.
1996 година,
Бургас

Тази статия е разглеждана: 1873 пъти



» обратно