ЮГ

И той ще дойде тих,
ще дойде сух,
изтрито лятното безгрижие
от устните му -
(две салфетки вятър
е закачил трънакът глух),
ще влезе мълчаливо във театъра.
След лекомислени пиеси,
поставяни от лятото,
играни по веднъж, но весело
изпити без остатък,
сред прах и плюшени завеси,
над сцени от очакване
прошумоляват тишините му,
подобно листи есенни,
и шарените му мълчания
си съчиняват смесени
етюди
за едно дърво,
трева и камък,
за дим, мъгла и плесен.
Полюшват се ресни
от светлина несресани.
Стоя във залата му,
пълна с отражения на времето,
със призраци на кратки срещи,
със тъмен лъх от настроения -
петна парфюмено-горещи
сред излинели силуети
на паднали звезди и ангели,
сред ехо
от сладък говор на цветя...
Стоя
в меланжа от усещания
с предчувствие за нещо
пропуснато до липса от света...
...Стоя
и чувам - палят птици
свещите на гласовете си
в далечните, добри дървета
на юг по детски приказлив.


Тази статия е разглеждана: 2445 пъти



» обратно