НЕБЕСЕН ДЖОБ СЪС ЖЕРАВИ И ДУМИ

Когато гранично е небето -
аленее
и алчно тъпче
в облачни джобове
желани, късни жерави
измежду тъжните останки залезна жарава.

Когато умореното море
самотно,
вяло пролайва,
завърта бялата,
угаснала опашка
и в нозете на зима поляга.

Когато са се върнали на пясъчни коне,
онези всичките,
безгрижни,
червенокоси ветрове,
а аз - отново -
никъде не заминавам.

Тогава думите единствено са тези,
които -
за кой ли път -
тъй светло,
благородно
ме спасяват.


Тази статия е разглеждана: 2720 пъти



» обратно