ЗВЕЗДИ ВЪВ ШЕПА МОРСКА ПЕПЕЛ

в памет на Димитрина Баева

Разтеглени в тирета многоточия -
подобно прави, мостове, лъчи -
прицелени
и упоителна неточност
убодена до убеденост
и мълчи...

...Гълчат звездите,
в общия им хор
промушва се сопранът на луната,

тя - тънката - е с глас
осика сипкава,
а пълната е алтова...
с позлата...

...Полярни думи и полярни нощи,
селения гранитово
мълчание,

а димното небе -
пробита кошница -
измъкват се звездите му,

изпадат
.
.
.

Морето ги прибира при следобеда
и чайката, и погледа подрезгавял,..

морето къта ги при шепа синя пепел
от не една неистова печал.


Тази статия е разглеждана: 2709 пъти



» обратно