Над нас живеят прекрасни съседи,
с тях си нямаме съседски отношения,
не водим войни, не гоним победи,
не делим свободни площи и мнения.
Не изтупват килими, одеяла, черги,
не си мият през ден терасата,
гости не канят, щадят ми нервите,
не крещят и не блъскат по масата.
Само леко прошумоляват нощем -
щом стихне блокът, ясно ги чувам,
камъчета търкалят, хващам се,
че неволно им се любувам.
Пролет дойде ли, гърлено гукат,
влюбено си обясняват нещо,
по перваза прозоречен чукат,
може би, уговарят си срещи.
Гълъби във таванското живеят -
предпочитаните от мен съседи,
гълъбите са между мен и небето,
и вместо мен го целуват денем.
» обратно