Постоянна експозиция - Етнография - тета част

В четвърта зала първият представен костюм е на невеста от с. Факия, Западна Странджа , характерен за етнографската група "тронки". Интересно е забраждането на главата със забрадка "прябор", чиято разноцветна украса е изработена на тъкачен стан.
Женският всекидневен костюм от с. Козичино, принадлежащ на етнографската група "планинци" е с типично и сложно за изпълнение забраждане, известно като "месалено", идващо от името на забрадката "месал". Той е с неповторима по своята оригиналност горна черна дреха с втъкани тънки дълги и силно усукани ресни. Друга характерна особеност на този костюм е контрастът черно-бяло. Със същата особеност се отличава и мъжкият костюм на тази етнографска група. Важно е да се отбележи, че той за разлика от останалите мъжки костюми има горна дреха от тепан черен вълнен плат, къса до под кръста, разтворена отпред, слабо клината, с къси до лактите ръкави. Орнаментиката е съсредоточена на предниците на дрехата. Към този костюм е показан типичен и оригинален български музикален инструмент - гайда. Следващите два женски костюма са на българи - преселници от Тракия, първият от които е булчински.
Празничен костюм на невеста от с. Подвис, представя облеклото на етнографската група "загорци". Характерно е обличането на две ризи една върху друга, чиито поли и ръкави са украсени с везба и дантела "кене", изработена с игла за шиене, както и носенето на две престилки една върху друга. Долната вълнена червена престилка, е с апликирана бяла дантела. Върху нея се поставя втора "телена" престилка, цялата извезана със златна сърмена нишка. Сукманът е черен, вълнен, с апликация от разноцветни копринени парчета плат, наречени "белки". Задължителна съставна част на костюма е връхната дреха , ушита от дебел вълнен черен плат, къса до под кръста, разтворена отпред, без ръкави, с богата везбена украса и разноцветни копринени помпони. Забраждането е от типа "високо", едно от рядко срещаните забраждания в България. Постига се с помощта на подложка с козирка, наречена "качул" и е висока до 40 см. при поставянето й на главата на жената в деня на нейната сватба. С всяка измината година височината й се намалява и в пределна възраст жената остава само със забрадка. Празничният вид забраждане се допълва с мънистени и сребърни накити и монети., изкуствени цветя и везано "чело", наречено "превезка".
Представени са още две разновидности на тракийския костюм: от с. Везенково с характерна украса от мънистени накити и от с. Терзийско - с елече, украсено с кожички и забраждане с копринена забрадка. В последната витрина е представен мъжки летен работен костюм от с. Черноморец, ушит от бяло памучно платно. Показано е характерно прикриване на главата с бяла тъкана кърпа. В централната част на залата са показани женски накити - сребърни, позлатени и мънистени. Те са неразделна част от празничното облекло.
Централната зала на втория етаж е посветена на обредни костюми и предмети, свързани с народни и християнски празници, характерни за региона.
Оригиналните костюми на младоженец и булка от с. Зидарово датират от края на ХІХ век. Характерно е прикриването на лицето на булката с червено копринено було, придружено с разнообразни сребърни накити, панделки и изкуствени цветя. Младоженецът е с типичното за района мъжко чернодрешно облекло. На краката вместо цървули са обути кожени обувки. На кръста и на рамото носи специални обредни кърпи. Сватбеното знаме се окачва високо на къщата на младоженеца , за да се вижда отдалеч, че има сватба. Сватбеният петел е жив и с характерната си украса присъства в целия сватбен ден и е обект на много шеги и закачки. В експозицията е показан единственият съхранен от ХІХ век уникален костюм на Еньова буля, главно обредно лице в едноименния летен момински обичай, изпълняван на 24 юни, празника Еньовден, деня, в който се отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Еньовата буля задължително се облича в булчинско облекло - риза с широки ръкави, препасана с коланче, отгоре червена връхна дреха с ръкави до лактите, на главата червено було, метални булчински накити и венец от цветя набрани през нощта срещу Еньовден.
В централната витрина е показан оригинален костюм на кукер, от с. Зидарово, ушит изцяло от кози кожи.Кукерите са главни обредни лица в пролетните кукерски игри, изпълнявани на Заговезни, осем седмици преди Великден, с цел предизвикване на плодородие и прогонване на злите сили. Кукерите са неженени мъже, които изцяло се преобличат в кози кожи или в женски сукмани, като на лицето си слагат специално приготвена кукерска маска с преобладаващи зооморфни форми, елементи и символи. Показани са и различни кукерски маски. И днес в много от селищата на Бургаски регион се изпълняват кукерски игри
Костюм на коледар - обредно лице в зимния ергенски обичай Коледуване, изпълняван в навечерието на християнския празник Рождество Христово. Коледарите обикалят всички къщи в селището, като пеят специални коледни песни, чрез които пожелават здраве, плодородие и плодовитост на семейството. За добрите пожелания получават различни дарове, сред които най-голямо внимание заслужават специално приготвените обредни хлябове, които виждате показани във витрината. Калпаците на коледарите са окичени със специална украса: обредни коледарски накити от мъниста, китка от естествени или изкуствени цветя, както и нанизани венци от "пуканки", /специално печени зърна от царевица/, които се поставят и на гърдите.
Аналогичен на зимния ергенски обичай е пролетният момински обичай - Лазаруване. В него участват само моми, на които предстои женитба, наречени лазарки. Те обикалят къщите в селото по групи и пеят специални лазарски песни, за което получават дарове: яйца, брашно и други продукти. Лазарките се обличат в булчинско облекло, придружено от многообразни метални и мънистени накити, естествени и изкуствени китки, пера от петел. Водачката на лазарките се нарича "буенец" /показаният във витрината костюм от с. Козичино/. Освен задължителното булчинско облекло, с което тя е облечена, на раменете си има преметнати два дълги бели месала /същите, които се използват при женското забраждане през ХІХ /, а така също и тежък гердан от нанизани монети украсяващ гърдите. Тези два елемента в облеклото я отличават от останалите лазарки. Обичаят Лазаруване се изпълнява на Лазаровден, който се празнува последната неделя преди Великден.


Тази статия е разглеждана: 3507 пъти



» обратно