Постоянна експозиция - Етнография - втора част

В трета и четвърта зала са представени традиционни костюми характерни за всички етнографски групи в Бургаски регион през ХІХ и началото на ХХ век.
Женското облекло в целия Бургаски регион се отнася към т. н. сукманен тип облекло. Името му идва от наименованието на основната женска дреха сукман. Тя е ушита от вълнен черен плат, без ръкави, с богата тъканна или везбена украса по полите и пазвения разрез. Под сукмана жените обличат риза, ушита от бяло памучно или ленено платно, с дълъг ръкав и туникообразна кройка, с везбена украса по полите, ръкавите и пазвата. Неразделна част от женското облекло е престилката, която е и декоративен център на целия костюм. Всички женски костюми са със сложно забраждане, придружено с разнообразни метални и мънистени накити.
Мъжкото облекло се отнася към т. н. чернодрешно облекло, изработено от дебел вълнен домашно тъкан плат в черен или бозов /светло или тъмнокафяв/ цвят. Основни костюмни части са: риза - от бяло памучно платно с везбени мотиви в долната част на ръкавите и яката "огърлето", гащи "потури" - от дебел вълнен плат, украсени с гайтани. На кръста се опасва с широк и дълъг до 3.5 метра пояс, вълнен домашно тъкан, червен или черен, на бели ивици. Над ризата се облича елече - вълнена дреха без ръкав, къса до кръста. Над него - друга вълнена дреха - "салтамарка", със същата дължина, но с дълъг ръкав. И двете дрехи са украсени с тъмносин гайтан. Принадлежностите за обуване са бели вълнени навои, красиво вързани с козиняви върви и кожени цървули. На главата мъжете винаги носят кожен калпак.
В трета зала са показани женски и мъжки костюми, характерни за етнографската група "рупци", живееща в Централна Странджа. Женският празничен костюм от с. Българи, селото на нестинарите , от края на ХІХ в., се състои от бяла памучна риза с бяло ажурено везмо, оградено с черни ивици, а по края на ръкавите - многоцветна плътна шевица. Характерно за женското облекло при рупците е обличането на два или три сукмана един върху друг, наричани "наполени". Първият е от бял вълнен дебел плат с черна везбена украса по полите и разноцветна по пазвения разрез. Вторият е от черен вълнен дебел плат с украса по края на полите от везани плътни концентрични огненочервени кръгове. Център на декоративната украса е престилката, изработена в хармонично редуващи се успоредни хоризонтални ивици. Над престилката се слага сърмен колан, закопчаващ се отпред с големи сребърни "пафти". Забраждането е сложно - малка кръгла шапчица се поставя на главата, а над нея квадратна забрадка "було" от домашна тъкан с тънка копринена среда и плътни тъмночервени ивици. Поставя се прегъната по диагонал, като краищата се спущат свободно на раменете. На върха на главата се слага венче, изплетено от разноцветни мъниста.
В началото на ХХ век се запазва традицията за обличане на два или три сукмана един върху друг, като горният е запретнат до кръста. Променена е само украсата по полите на сукманите. От везбена тя става гайтанена, като се запазва червеният й цвят. Изобщо червеният цвят е много обикнат и често използван в народната традиция, тъй като се смята, че той има апотропеен /предпазващ/ характер. Престилката също претърпява промяна. Тя е вече червена с бели ивици по края и се нарича "книката".
Многобройността на сукманите е характерна не само за празничните костюми, но и за трудовите. Материята за ушиването им е памучна, ленена или конопена в бял цвят. Горният сукман също е подпретнат до кръста. Престилката е бяла . Към мъжкия странджански костюм са показани козиняви "дисаги", /скачени в горния си край две торби/, преметнати през рамо. Използват се за носене на храна, както и при сеитба, за поставяне на зърното за сеене в тях. Дисаги от козина, чували, чулове и други се тъкат на вертикален тъкачен стан. Тези тъкани, за разлика от всички останали се изработват само от мъже. Този тъкачен занаят се нарича мутафчийство.

Тази статия е разглеждана: 3322 пъти



» обратно