Във земния живот кого обиди?
И кой със лоша дума нарани?
Като детенце беше ти невинен,
далеч от дребни ежби и злини.

Сърцето ти от зло ненаранено,
смъртта покри със черния воал.
Живота тя прекъсна мигновено,
преди да си го с радост изживял.

На дълъг път през времето безкрайно
ти тръгна, устремен към Любовта.
По пътища небесни и незнайни
към вечния живот. Не към смъртта.

Приятелю, ти влизаш в друго Царство,
потънало в поток от Светлина.
Там горе във вселенското пространство,
далеч от всяка земна суета.

Когато над Бургас и над морето
духът ти в някой час ще прелети,
във тъмнината земна той да свети.
Нали Човек във Вечността си ти?