Българийо, пред тебе коленича
и падам в твоите прегръдки.
Във твойто име, майко, аз се вричам,
а мисълта ми тъй безплътна
лети над плодни ниви и поляни
от Струма чак до Черното море.
Преброжда Рила, Пирин и Балкана
с възторга горд на моето сърце.
В земята твоя искам да изтлея
и много светла обич да ти дам.
Родино, чуй: за теб с мечта живея,
за теб се моля тихо в Божи храм.
Молитва съкровена и сърдечна
отлита към небесни висини:
Бъди като водата бистра вечна,
кърмилница на българи бъди.
» обратно