На П. Делийски
Със куп случайности виновна
E твоята съдба: в Бургас
Да си учител, не чиновник.
Един приятел тук, при нас.
Минават дните, бати Петьо.
Духът ти – част от този град.
Един от малкото поети
Със слово вътрешно богат.
Ехиден смях, обидни думи.
Така е, бате, злоба зла.
И много хора слабоумни
Подливат с канчето вода.
Едва ли чакаш ти отплата?
Твори с душата си богата.
» обратно