Изплува луната от нощно море,
с лъчите си златни вълните погалва.
Тъга и надежда в ранено сърце
пътеката лунна мечтите разпалва.

Спомни си, любима, как искахме с теб
да тръгнем по светлите морски вълни.
Далече от тъмния земен вертеп,
по-близо до звездни безчет светлини.

Мечтата, уви, си остана химерна.
Отново луна над морето изгрява.
Дали към душата ми пътя намери?
А твоята сянка в сърцето остава.

Търси душата ми, любима,    
търси я в Черното море!
Шептят едва вълните сини,
а с тях и твоето сърце.

О, не! Това не са вълните,
това е моята душа.
Издига се от бездни скрити
и гали твоята коса.

Вземи душата ми, любима, 
над нея кротко ти плачи.
И щом прошепнеш мойто име
прати я в морски дълбини.