Изгрява слънцето. Поток от светлина,
пожара в идващия ден запалва.
Разбиват се в брега вълна подир вълна,
звукът им чист душите ни погалва.
Събужда се Бургас, след нощния си сън,
прозрачно светло утро пак настава.
Във въздуха се носи утринния звън,
природата отново оживява.
И пак нощта заменя светлия ни ден,
оглежда се луната в морските вълни.
И стих се ражда в час вечерен, вдъхновен,
с надеждата за още много светли дни.
» обратно