Вълните сънни тихо пеят
и пада звездно-лунна нощ.
Душата от възторг немее
пред поднебесния разкош.
И чувам как морето носи
потайно тих и нежен глас.
И красота от Бога прося
във светлия вечерен час.
Пиано звук след звук отронва,
в простора Дебюси звучи.
И буди стар и светъл спомен
в нощта, под лунните лъчи.
» обратно