“Я паметник себе воздвиг
      нерукотворный”…

На пост застанал в Морската градина,
във  бъдното със поглед устремен.
Години отлетяха, време мина,
в алеята стои усамотен.

И слуша  как морето песен пее,
вълните се разбиват във брега.
Дърветата наоколо немеят
под бялата покривка на снега.

Създаде го с възторг творец бургаски –
Задгорски беше той, човека  вдъхновен.
И спомням си деня далечен, февруарски:
как  Пушкин заблестя, от слънце озарен.

Стои изправен той на постамента
със погледа на елински мъдрец.
Едно сърце вградено в монумента
напомня за бургаския творец.