Духът на тигъра - на втория етаж на терасата

И коренните жители на махалата трудно си спомнят какво точно имаше на ъгъла, добил популярност като Духът на тигъра, който изгоря от забравен фритюрни.


Приветлив двор, незастроен с голяма смокиня и една къща, видимо на заможен бургазлия от преди девети, с тераса с елегантен метален парапет. Дворът беше с калдъръм, удоволствие, което не се срещаще често из улиците близо до централния вход на Морската градина, из които улици италиански майстори в началото на миналия век бяха подредили фигурални плочки.

По Републиканска към Славейковото училище се изреждаха схлупени къщи от кал - варосани и с тъмни рамки на прозорците и решетки. От другата страна на  Богориди се изреждаха жълтите къщи, в които живееха приятели - в първата Юри Копач - неша май се моткаше из Общината, после един разкошен двор с чемшир и рози, и жълтата къша на доктор Костов, дядото на Ивайло - който е бас из някоя от Швейцарските опери, с като свърнеш надясно по Софроний се стигаше до къщата на Събинка, която след това стана шеф на съда, но продължава да е все такава бъбрива сладурана.
Къщата, в която живееше Юри, може и да е престорена, във всеки случай е с нова дограма. :)



На ъгъла, точно откъдето е правена снимката имаше една рекламна витрина - със синя дървена рамка и вечно пукнато стъкло. Заключваше се. Там не знам защо, но освен плакати за филмите на кино Вапцаров имаше и едни "реклами" - снимки от манифестации. И много им се радваха всички. Дори като ги изнесяха и хората ги чакаха, за да се видят. Последното е по-скоро усещане за спомен, отколкото такъв.

На отсрещния ъгъл беше гръцкото капанче - то е друга работа.


След Новия Девети Къшата стана нещо като бит базар или стоки на .ниски цени, с пуканки в едното кьоше. Послед стана култовата кръчма Духът на тигъра, после май строеж.

Седим и гледаме отсреща. Почти нищо не е мръднало, обаче дали все още жълтата (днес розова) къща с червения розов храст, плъпнал по стените е на Христин и красивата му сестра.




После е къщата на Недялко Йорданов, чийто двор в гръб се опираше в нашия двор и в пионерския дом.



И двете са запазени почти във вида, в който бяха.

​


Тази статия е разглеждана: 4771 пъти



» обратно