Народни обичаи

Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
Особено поетично е изразена тази вяра в народната песен:
Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гимиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър,
Изгинахме сиромаси,
Та си ходих в Черно море,
Та усмирих буен вятър. 
За Никулден навсякъде се приготвя специален курбан "рибник". Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото "голата" риба навява тъжни мисли и беднотия. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. 
За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб. 
По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.

Тази статия е разглеждана: 5982 пъти



» обратно