* * *


Оставих своя дом със двата кипариса,
застанали до портата на стража
и ничия десница не ми писа -
нито приятелска, нито пък вража.

Но колкото навлизах в пъстър свят,
растеше двойно къщата зад мен
и стаите и ставаха палат,
а дворът слънчев - оксижен.

И всяка вещ бе скъпа като злато.
Невидима, докосвах се аз пак
до прегорялото ж саксията мушкато,
до книгите със диамантен прахоляк.

Догдето бързах да живея като бързоход,
едно дърво бе расло в нея и бе дало плод.




Тази статия е разглеждана: 2142 пъти



» обратно