Аз сега съм далече, далече
и от себе си, мили, дори.
Нямам пъстрото шито елече,
нито пъстрия смях отпреди.
Нямам вече горещата воля
и до късно сама не седя.
И потъвам полека надолу
в една тъмна от чувства вода.
Аз сега съм далече, но зная,
че сънят ми е тежка кола
и ще слеза от нея накрая,
ще ми кажат:"Добре си дошла!"
» обратно