Водна кула спасявала от жажда обсадените в Русокастрон

Таен проход свързва древната крепост с близката река, разкриха още археолози

В самата крепост, разположена на високо плато, не е имало естествен водоизточник. Това принудило местните да прокопаят проход, който да стига до близката река.  
В долния край на прохода те изградили огромна водна кула с кладенец.

Тя е била замаскирана като част от отбранително съоръжение, дълго около 65 м, и скрито в естествено ждрело между два скални масива, разкри зам.-ръководителят на разкопките Милен Николов.
„По-голямата част от съоръжението е била под земята, с ходова платформа отгоре, която го е скривала допълнително. Така то е изглеждало отвън като малка крепост, която е куха, с таен проход в нея и с кладенец”, разказа археологът.

Интересен факт е, че каптирането на водната кула е направено с големи каменни блокове - най-вероятно квадри от разрушенията от римския град Деултум. До сега е достигната дълбочина от 3,5 метра, но според археолозите кладенецът е бил дълбок поне още 3 метра.
Уникалното съоръжение е изградено през V век и е укрепено допълнително през ІХ-Х век.

Тайният проход за водоснабдяване е най-добре запазеното подобно съоръжение на юг от Балкана и е имал важно значение за отбраната на историческата крепост Русокастрон до втората половина на ХІV век, смятат археолозите.

Според ръководителя на разкопките Цоня Дражева проходът е изграден върху пътека, използвана още от траките, които посещавали древното светилище на Богинята-майка в пещерата над него. Днес то е известно сред местните хора като Русината дупка.

За откритията

Русокастрон, наричана още Червената крепост, тъй като е изградена от червени скали, е играла стратегическа роля, спирайки нашествията на варварските племена към Византия.

„Крепостта е построена в едно много сериозно и страшно време, когато от север започват да нахлуват различни варварски народи – готи, авари.

Опустошавайки по-голяма част от територията на съвременна северна България, те се насочват към Константинопол и Адрианопол. Русокастрон е изградена като портата или най-важната крепост, чиято цел е била да спира настъпленията. Мястото не е избрано случайно, тъй като е естествено оградено от скали и от река”, разказва Цоня Дражева.  

По-късно крепостта става част от огромното землено укрепление, т.нар. Еркесия, свързвало Черноморското крайбрежие с долината на Марица и действало като охраняема граница между българската и византийската държави.

След XI век Русокастрон се превръща в една от най-богатите крепости

„По време на Втората българска държава, крепостта е основен форт и на север и на юг – към сърцето на България, или към сърцето на Византия. Всички са се стремили да превземат Русокастренската крепост”, разказва още Дражева.

С крепостта е свързана и последната българска победа преди падането на страната под турско робство, което я превръща в символ на Второто българско царство  – битката през 1331 г. между българския цар Иван Александър и византийския император Андроник III.
Днес за славното сражение напомня паметна плоча, издигната наскоро.

И за разрушенията

Въпреки, че Русокастренската крепост е паметник на културата, голяма част от нея е периодично разрушавана години наред.   

„Истината е, че тази историческа крепост като че ли е изчезнала в спомените на българите и на държавата, особено по време на активното социалистическо строителство в края на 40-те и началото на 50-те години, когато започва изграждането на военното летище край Равнец. Тогава тук са издигнати три кариерни места, които разрушават изцяло най-интересната част от скалата, пазела по естествен начин крепостта”, възмущава се Цоня Дражева.
Най-мащабното разрушение е извършено по време на учението „ЩИТ-82”, когато крепостта е превърната в бойно поле от военните.

„Отгоре са пускали БТР-и, които с насочен взрив са разрушили изцяло замъка на крепостта. От църквата беше останал само скелет”, разкрива още Дражева.
Вандалските актове не спират и днес. Поради голямата й площ крепостта е трудно да бъде опазена.

Сега надеждите на археолозите са с помощта на европейски фондове, стените на Червената крепост да бъдат издигнати отново.
 

Автор: Лора Стаматис
http://factor-bs.com/news-12299.html


Тази статия е разглеждана: 2947 пъти



» обратно