новини
справочник
заведения
Съдбата на един тракиец
Бургас е пристан на много бежанци от Одринска Тракия. Тук те намират своя дом, създават семейства, работят и възпитават децата си в исконните човешки качества – трудолюбие, честност, сила на духа.
Житейските трудности и превратностите на съдбата са направили много от тях борбени, находчиви, успяващи. При каквито и условия да са поставяни, бежанците намират сили да оцелеят и запазят човешките си качества непокътнати. Тези силни по дух хора са изградили някогашния Бургас. Техните деца са работили за този град всеотдайно, а бургазлии са ги запомнили с добро.
Една къща на ул.”Богориди” 37 привлича погледа на минувачите - стилна и масивна. Това е домът на семейство Воденичарови. Малцина знаят интересната история на тази бургаска фамилия.
Лозенград
Спиро/ Спиридон/ Воденичаров е роден в Лозенград през 1880 год. Родителите му са малоимотни земеделци. Семейството се издържа от лозарство и овощарство. Раждат се четирима сина. По традиция имотът е завещан на първородния син, с цел да не се раздробява. Другите трима трябвало сами да търсят препитанието си.
Вторият син Ламбо емигрира в Северна Америка, а Спиро учи занаят в дърводелската работилница на града.
В 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. То преобръща живота на хиляди семейства в Одринска Тракия. Спиро Воденичаров се присъединил към една от четите в Странджанския балкан. След потушаване на въстанието турците започват масови издевателства над мирното население.
Тръгва първата изселническа вълна. Тогава Спиро, по примера на брат си, заминава за Америка, да търси по-добър живот и препитание.
Америка
През 1906 г., заедно с група работници, Спиро се насочил към Калифорния. Докато пресичали с влака Северна Америка от източния до западния бряг в района на Сан Франциско станало едно от най тежките и разрушителни земетресения в историята на САЩ. Епицентърът бил на 3 км от Сан Франциско по протежение на разлома Сан Андреа с магнитут 7,8 по скалата на Рихтер.
Групата работници пристигала точно в този момент. Пред тях се разкрила ужасяваща гледка - Сан Франциско сринат до земята, бушуват гигантски пожари, хиляди хора под развалините. Земетресението унищожило водните запаси на града и пожарникарите не разполагали с основното средство за борба със стихията. Пожарът бушувал вече три дни.
Тогава противопожарната служба на града започнала да взривява цели квартали, за да предотврати разпространението на огъня
Новопристигналите работници били разквартировани в товарни вагони, а по късно настанени в едно предградие на срещуположния бряг на залива. Веднага ги включили във възстановяване на града. Може би това е бил и шансът на емигрантите.
Започнало мащабно бурно строителство. За Спиро Воденичаров, дърводелец по професия, имало изключително много работа. Заплащането било много добро. Спиро извикал при себе си най-малкия брат Тодор и след възстановяването на Сан Франциско двамата откриват кафе-сладкарница с билярдни маси. С част от спестените пари започват търговска дейност. За няколко години печелят толкова пари, колкото не са и мечтали.
Спиро не спира да мисли за родния край. Той преотстъпва търговията на Тодор и се връща в Лозенград. Там положението на тракийските българи е още по-лошо. В годините преди Балканската война турците по различен начин принуждават българските семейства да се изселват. Няма сигурност за никого. Най-големият брат Стойко, наследил имота, също е принуден да бяга със семейството си. Той се установява в Ямбол, а Спиро идва в Бургас.
Бургас
Предприемчивият младеж съзнава, че пристанищният град Бургас ще се развива като търговски център. В съдружие с Мильо Керемедчиев /съпруг на негова братовчедка/ започват търговска дейност. Но идват войните. През 1912 избухва Балканската, последвана от Междусъзническата и Първата световна войни. Воденичаров участва и в трите като редови войник. Тъй като знае английски език, са го ползвали при разпитите на пленници.
След войните заварва магазина и търговската кантора в Бургас разбити и опразнени. Отново трябва да започне от нулата. По това време в Турция се ползват за отопление дървените въглища.
Фирмата на Воденичаров и Керемедчиев се свързва с търговци от Истанбул и започва износ на дървени въглища. Предприемчивите мъже разширяват бизнеса като наемат горски участъци на търг от държавата в Странджа.
Въглищата изпращат с гемии в Истанбул, а от там получават южни плодове - портокали,мандарини, лимони, маслини, зехтин,сушени смокини. По-късно фирмата включва към дейността си и риболов на едро. Закупуват големи лодки аламани и мрежи, наемат екипажи. Рибата се пласира прясна или осолена в Бургаски и Ямболски райони.
Годините минават и Спиро решава да се задоми. През 1919 година се жени за Фроска от Малко Търново. Младото семейство живее под наем на ул. „Славянска” и след раждането на първото им дете Константин /1920/, Воденичаров купува къщата на „Богориди” 37. Там се раждат синовете Чернай /1922/ и Любомир /1925/.
Фабриката
През 1927 год. от Северна България в Бургас пристига производителят на щарлан Пею Иванов. Той търси съдружници, които да финансират изграждането на фабрика за производство на рафинирано слънчогледово масло. След преговорите две фирми - на Петър Бекяров и на Керемедчиев-Воденичаров приемат условията.
През 1927 год. е регистрирана маслодайна фирма и рафинерия “Елей - Пею Иванов Сие А.Д.” с основен капитал 4 000 000 лв. Проектирането, строежа, монтирането на необходимата техника и пускането на маслобойната фабриката в действие било извършено под ръководството на чуждестранни инженери - представители на фирмата-вносител на техническите съоръжения.
Български инженер-химик ръководел производството на рафинираното масло. Счетоводството било извършвано от квалифицирано лице, а за директор на фабриката по договор бил определен Пею Иванов. Произведеното рафинирано слънчогледово масло носело името “Елей”.
Фабриката се намирала в индустриалния квартал на Бургас до фабрика “Верига”, недалеч от сегашния стадион ”Черноморец”. За една година само с 12 работника се преработвали около 5-6 тона слънчоглед.
Дружеството продава рафинираното масло на пазарите в Пловдив, Варна, Хасково, Харманли, Момчилград и др., а кюспето изнася в Швеция. Така чрез производството на слънчогледово масло бургаските производители повлияли на вноса на скъпия зехтин и подпомогнали развитието на местната икономиката.
След смяната на режима в България на 9 септември 1944 год. и идването на новото Отечественофронтовско правителство, имуществото на фирмата „Пею Иванов & Бекяров-Керемедчиев-Воденичаров”, като и на всички останали фирми в Бургас е национализирано. Фабрика “Елей” станала народна и продължила да работи под друго име - ”Асен Йорданов”.Всички капитали в банката били иззети в полза на държавата, а собствениците - освободени от работа.
Като компенсация им оставят една минимална сума за преживяване. По-късно фабриката преминава към завод “Маршал Толбухин”- производител на олио и сапуни.
След политическите промени в страната през 1990 год. фабрика "Елей" се връща на старите собственици. И сега на ул.”Индустриална” 19 стоят помещенията и складовете на някогашната фабрика “Елей”. Сградата е дадена под наем на филма СД "Мар".
Наследниците
Синовете на Спиро Воденичаров поемат друг път, различен от този на баща си. И тримата посвещават живота си на медицината. През 1938 год. най-големият син Константин заминава да учи медицина в Германия.
Завършва с отличие през 1943 год. и защитава докторска дисертация “Капелна инфузия”. След завръщането си в България постъпва като участъков лекар в софийското село Калково, а по-късно в айтоското село Дъскотна.
През 1947 год. е назначен в Хирургично отделение на Окръжна болница - Бургас. Използва докторската си дисертация и за първи път през 1947 год. прилага в Бургаската болница система “капелна инфузия” /за преливане на кръв и други течности/.
Поставя началото на Кръводарителния център в болницата. Има три специалности - обща хирургия, урология и анестезиология. Бил е завеждащ Урологично отделение. Автор е на изобретението “Автоматично, продължително промиване на пикочния мехур”.
Бургазлии го помнят като всеотдаен лекар и прекрасен човек.
Вторият син – Чернай завършва медицина в Софийския университет “Св.Климент Охридски” със специалност “Акушерство и гинекология”. Владее английски, немски, италиански, португалски, латински и руски езици. Работи по специалността си по три години в Етиопия и Ангола в трудни за тези страни времена. Активен сътрудник на Червения кръст. Защитил е докторска дисертация на тема: “Оперативно лечение на раните по Friedrich”.
Носител е на званието “Рационализатор на Министерството на народното здраве”. Бил е завеждащ на Родилно и Гинекологично отделения към Окръжна болница – Бургас.
За най-малкия син Любомир в семейството имат очаквания, че ще се занимава с музика. Той свири прекрасно на пиано и има задълбочени теоретични познания. Пише стихове, има издадени стихосбирки. Но и той поема по пътя на големите си братя. Завършва медицина със специалност хирург-ортопед. Работи като участъков лекар, а по късно постъпва в Ортопедично отделение на Окръжна болница - Бургас. В началото на 70-те години заминава на работа в Етиопия, Африка.
Съдбата го среща с императора на тази страна - Хайле Селасие, на когото д-р Воденичаров прави успешна операция.
Спиро Воденичаров почива от масиран инфаркт през 1957 год. Пред къщата му на ул.”Богориди” разтоварват въглища за отопление. Понеже е август и по главната улица се разхождат много хора, милиционерът нарежда до вечерта въглищата да бъдат прибрани.
Синовете на Воденичаров са на работа в болницата и няма кой да му помогне. Преуморен 75-годишния мъж получава инфаркт и почива същата вечер. Житейският му път започва с труд и завършва с труд. Жена му Фроска почива на 85 години.
И сега бургазлии си спомнят за хората от фамилия Воденичарови като отдадени на съгражданите си в морски град, останал за тях град-съдба.
снимки:
1.Синовете Воденичарови от ляво на дясно Константин, Чернай, четвъртия е Любомир
2.Сватбената снимка на Фроска и Спиро Воденичарови 14.XII.1919 г.
3.Синовете на Воденичарови като малки
4. Кантората и магазина на фирмата Керемедчиев и Воденичаров. Сега на това място е сградата на Енергото.
5. Сан Франциско в пожари и разрушения 18 април 1906 г.
6. Сан Франциско- катастрофалното земетресение с магнитут 7, 8 по Рихтер 1906 г.
7.Сан Франциско в развалини след земетресението на 18 април 1906 г.
8. Къщата на сем.Воденичарови на ул "Богориди" 37
9. Сградата на някогашната фабрика за олио "Елей" ул."Индустриална" 19
10. Склада за слънчоглед на фабрика "Елей" днес юни 2009 г.
» обратно
