новини
справочник
заведения
Ретрогарите на Бургас
Инвазията на автомобилите и погрешната държавна политика премахнаха приоритета на железопътния транспорт в националната транспортна схема. Под ударите на времето много ж п линии загубиха своето значение и бяха закрити, а релсите демонтирани и предадени за скрап.
Днес откриваме колко интересни истории е написало времето за всяка една ж п отсечка.
Някога Бургас е нямал сегашната Автогара Юг, но от там е тръгвало живописно влакче, лъкатушело е край морето и е отнасяло летовниците до Поморийските кални бани.
Тази история е интересна и ще я разкажа, за да се знае. Защото писаното остава.
Началото
Още през 1892 г. има решение на местните управи Бургас и Несебър да бъдат свързани с широкорелсов път. През 1922 г. и община Бургас повдига въпроса за свързването на град Поморие с пристанище Бургас. Тогава между двата града се пренасят 40 000 тона товари годишно, което излиза скъпо при транспорт с каруци и със съответната поддръжка на пътя. При проучаваненията от 1922 г. вече има теснолинеен жп участък на минното дружество “Черно море” между пристанище Бургас и солниците „Гларус”. В същото време в Поморие държавата е построила теснолинеен участък между града и солниците. За да се свържат тези два участъка, трябва още едно кратко трасе от 12 км. през махала Папарос (днешното Сарафово).
На 2 май 1923 г. Народното събрание гласува с протокол № 43 да се построи теснолинейна жп линия Бургас – Поморие през махала Папарос.
Тогавашната теснолинейна жп линия е тръгвала от централна гара Бургас, спускала се край митницата и пристанището, преминавала край сегашния хотел Приморец, Морската градина и плажовете, край морето и е достигала Солниците. След много лъкатушения тя е отвеждала пътниците до Папарос. Релсите са били положени върху главната улица “Октомврийска” (след това “Първи май”) от 1925 до 1939г.
На 9 декември 1925 г. Общинският съвет на Анхиало се събира на заседание и гласува 15 000 лв. за тържественото откриване на линията. Първият влак тръгва от Бургас в 8.30 ч. на 13 декември 1925 г. в присъствието на министър Р. Маджаров.
Още в началото на експлоатацията се разбира, че линията е неудобна за Бургас и нерентабилна за инвеститорите и концесионерите. Товароподемността на малките вагони не може да постигне печалба при товарите. Годините 1926, 1927 и 1928-а приключват на загуба за всички свързани с теснолинейката. Бургаската община повдига и въпроса за изместване на част от трасето й, което минава през плажа на Морските бани и през една от главните улици на града (сегашната “Ал. Батемберг”).
За местните хора строежът и експлоатацията на жп линията носят неприятности в стопански план. Въпреки, че е изключително удобна като транспортно средство за жителите и гостите на Бургас и Поморие, преминаването на влаковите композиции през населените места в близост до къщите създават инциденти.
Искри от локомотивите нееднократно подпалват ниви или покриви на плевници и колиби. Жителите на Сарафово завеждат дела при такива пожари. На 24 октомври 1928 г. Общинският съвет в Анхиало решава да извади от регулацията на селото 37 парцела до северната страна на жп линията по посока на летището, а Главна дирекция по настаняване на бежанците в Бургас измерва 37 нови парцела от южната страна, откъм морето - за компенсация. Така влакът минава през северната му страна, а не през центъра на селището. След 1939 г., когато дековилката (теснолинейка с междурелсие 600 мм) престава да функционира, тези 37 парцела и още няколко десетки други отново са включени в регулацията на селото.
Нова жп линия
Назрява моментът за изграждане на нова жп линия Бургас-Поморие.
Още през март 1928г. министърът на железниците и пристанищата внася проект в Министерски съвет за построяване на нова жп линия с нормална ширина и възможност за по-голяма скорост. Народното събрание го одобрява с Указ № 3 от 22 септември 1928 г. (Държавен вестник, брой 157 от 1 октомври 1928 г.). През 1929 г. е проучено трасе, изработени са плановете за жп линия и започва строежът. През 1930-1938 г. той е преустановен, поради липса на средства. Едва в началото на февруари 1938 г. започва новото строителство с усилени темпове. Въпреки, че Общинският съвет в Поморие през 1935 г. взема решение новото трасе да следва пътя на старото през Сарафово до Поморие, а не да обикаля през селата в местността Соката, инженерите от София, Пловдив и Бургас отхвърлят този вариант от икономическа гледна точка и изтъкват необходимостта от развиване на по-висока скорост.
Новата жп линия е с различно трасе от теснолинейката. Тя тръгва от старата гара на Бургас, минава през западната част на града, спуска се край бившия колодрум, достига до парка и морето и се отправя към Солниците, върви покрай Атанасовското езеро, приближавайки се на 3 км. до мина „Черно море” и така достига Сарафово. В интерес на мината, новата гара Сарафово (по проект - Рудник) е построена почти на 3 км от старата гара Сарафово. След това релсовият път продължава към гара Лъка, обслужваща селата Лъка, Каменар и Каблешково, гара Лоза, Поморийския манастир и крайната гара е Поморие.
При постройката на новите жп гари между Бургас и Поморие възниква проблем за тяхното наименование. Първоначално не е предвидено да има гара Сарафово, а гара Рудник. След енергичния протест на сарафовци държавните органи решават гарата да се казва Сарафово. При стоежа на новата линия са отчуждени и заплатени на собствениците нивите, които попадат в трасето на влака. Предимствата на новата линия са, че са избегнати големите наклони и резките завои, че не обслужва само две селища по пътя си, а всички села в региона и че развива по-голяма скорост на вагони с много по-голям тонаж. Общата дължина на построеното трасе е 25 км. По линията са обособени четири гари и две спирки.
Цялостното изграждане на железопътната линия Бургас-Поморие е завършено по стопански начин с наемни работници и една малка част - с редовни трудоваци. В по-малките гари коловозите са два, а в големите - по три и един рампов коловоз за товари.
Откриване на линията
След официалното завършване на трасето и приемането му от Техническа комисия при отдел Строителство на нови жп линии е насрочена дата за откриване – 25 юни 1939 г. Поканени са Техни Височества царят и царицата, министърът на железниците и пощите, директорът на железниците и други официални лица.
В 8 часа на гара Бургас пристига официалният влак от София. Спира пред арката на новопостроената жп линия. Произнесени са приветствия и по стар народен обичай след поднасянето на хляб и сол цар Борис Трети прерязва лентата и обявява трасето за открито. След тържествено посрещане от бургазлии влакът потегля по новата линия към Поморие, возен от локомотив с име “Независима България”. На гара Сарафово царят също е посрещнат с големи почести, начело с кмета Д. Я. Граматиков. Присъства цялото население на Сарафово, всички офицери от противовъздушната батарея и служители на летището. Изнасят се речи, правят се снимки. Същото се случва и на гара Лъки. Крайната спирка е Поморие. Там Софийският владика извършва молебен, след което железопътната линия Бургас-Поморие се включва в националната мрежа.
През първите няколко години след 1939-1940 г. жп линията Бургас- Поморие е силно натоварена с хора и товари. През 1944 г. община Поморие моли държавата да пусне още един влак, за нуждите на търговията с вино и сол.
Съдбата на линията след 1944 г. до 1971 г.
През 60-те година на миналия век с развитието на автотранспорта отсечката става постепенно нерентабилна. През 1969 г във вестник “Работническо дело” (орган на БКП) се появява кратка статия от Й. Тенев - началник отдел “Финансов” при Окръжния народен съвет в Бургас. В краткия си отчет-статия “Да се вдигнат бариерите...” авторът пише: “Ж.п линията Бургас-Поморие е локална. Доколко тя е рентабилна е трудно да се определи. Правени са проучвания, изписани са много страници с анализи, но окончателно становище по този въпрос още няма. По-лошото е друго, че тази жп линия нанася загуби, като ежедневно по 5-6 пъти спира автоколоните от Бургас за Нефтохимическия комбинат, за Сухото пристанище, за “Фуражна промишленост”, за останалите заводи и автопунктове от Бургас за София. Всеки ден виждаме по 50 до 100 автомобила да чакат пред спуснатите бариери. След 20 мин. преминава влакът за Поморие с 3-4 вагона, товарите на които могат да се пренесат само на няколко от чакащите коли.”
А вестник “Черноморски фронт” от 18 ноември 1970 патетично пише: “Железничарите от поморийската гара се трудят добре в социалистическото съревнование и редовно са в челните редици сред колективите на малките гари в страната. За деветмесечието те имаха най-малък престой на вагони, най-добре поддържаха стрелките и не допуснаха нито една авария.
Преизпълниха плана по всички икономически показатели. За успехите си те бяха удостоени преходното Червено знаме на Министерство на транспорта и ЦКПС на работниците от транспорта и съобщенията.”
Все пак жп отсечката е затворена през 1971 г. Жалко е, че един такъв проект е завършил с несполука. Какви огромни загуби на ресурси - материални и човешки са това.
Сега
Но историята продължава с обратен знак. Следва постепената разруха и разграбването на всичко, което е било по жп трасето Бургас-Поморие.
В момента линията е в окаяно състояние. Рядко минава влак, в най-добрия случай 1-2 пъти дневно до Солниците или мината. Тя ползва и от завода за производство на вино “Черноморско злато”.
От гара „Вл. Павлов” до участъка, който е в Бургас и минава близо до морето в Сарафово линията се поддържа сравнително добре. Като цяло обаче състоянието е плачевно – голяма част от траверсите са изгнили, на места липсват скрепителни елементи и джонтове.
Гарата на Сарафово е товарно-разпределителна. Перонът обичайно е пуст, а в помещението на началник-гарата са запазени автентични предмети от времето на нейното създаване – достойни за музейни експонати. Самата гара би могла да бъде обособена като уникален музей и спирка за туристи, ако днешната управа намери това за рентабилно.
В един момент БДЖ реши да продаде нерентабилните гари. В списъка попадна и гара Поморие. На 12 март 2007 г. стана демонтирането на участъка Поморие-„Черноморско злато” /2км/ , което завършва на 28 март 2007г.
На 14 септември 2007 г. във в-к “24 часа” е публикувано съобщение, че известният борец от близкото минало и крупен бизнесмен Иван Василев – Шони е купил жп гарата в Поморие за 22 млн.лв. (обща площ 30 дка). В интервюто пред ежедневника той споделя: ”Имам намерение, заедно с още няколко фирми, да изградим супер комплекс от нов тип, който ще свърза стария град с новата част на Поморие. Той ще е не само на тези 30 дка, които купих от БДЖ, а на още 70 дка. Ще е нещо ново, красиво и различно. Луксозният комплекс, който ще се изгражда на мястото на продадената гара ще се проектира от известния архитект Нормън Фостър, който прави сега кулите близнаци в Ню Йорк. Ще има жилищни блокове и суперлуксозни хотели с басейни на първа линия”.
Пак в този вестник от 12 септември 2007 г. Олег Попов (тогавашен шеф на БДЖ) прави друга новина: “Със средства от продажбата на гарата в Поморие 350 кондуктора в БДЖ ще издават билети с джобни компютри. С тях ще бъдат облекчени и няма да търсят в книжата си колко струва билетът, а после да го пишат. Предстои обявяване на обществена поръчка за доставката им”.
Интересно бе и съобщението на Павел Маринов - съветник на министъра на транспорта пред журналисти от 24 април 2008 г., че старата жп връзка Поморие-Бургас ще бъде възстановена. Идеята е старата железница да влезе в употреба като надземно метро с пътнически спирки и по този начин да бъде облекчен автомобилният трафик към бъдещия квартал ”Кюшето” в посока до Слънчев бряг. Становището му е: “Тази линия е създадена през 1922 г. и вместо да я закриваме, каквито предложения има, трябва да й предадем нов смисъл, като я разширим на юг.”
На фона на гръмките проекти и обещания, през април 2009 г. екипът ни видя, че районът около гарата на Поморие прилича на гето. Самата сграда е напълно изтърбушена, разсипана, а около нея се валят купища боклуци. Линиите отдавна са извадени за скрап. Наоколо е буренясало, през бурените се вижда, че коловозите отдавна ги няма. Баластровите призми все още си личат тук-там. На 300-400 м. на запад ог гарата има струпани неизползвани бетонни траверси. Пълна безнадежност и разруха.
Полезно е да се препрочитат старите вестници. И да се знаят имената на хората взели важни решения, както и на тези, които са строили-недостроили и разрушили.
Автор: Соня Кехлибарева
В-к ФАКТОР
» обратно
