новини
справочник
заведения
Турция и Западът опитали да създадат Румелиотска нация 
“Цялото население, информира Гартвиг, се готви за отпор на турците след оттеглянето на русите. Боен център на агитацията е Сливен. Преди месец там се основава общество под наименованието Гимнастическо дружество, за членове на което се приемат всички българи без оглед на имот и звание: почетни граждани, богати търговци, лица, завършили духовната академия, дребни търговци, бедняци – всички те се събират два пъти седмично /всеки четвъртък и неделя/ извън града, за да се обучават на военното дело. Четирима унтерофицери от разформираното българско опълчение, отправили се в Македония да вземат участие във въстанието, са задържани от жителите на Сливен в качеството им на учители. Скоро, впрочем, те констатират, че учителите им са недостатъчно подготвени и се обърнали с молба към бившия редник на Нарвския хусарски полк Луканин да се заеме с обучението им срещу определено заплащане. Луканин също е служил в Българското опълчение, а понастоящем е преподавател в Сливенското реално училище. Дружеството образува Съвет, който се грижи за приемането на нови членове, въоръжаването им, изграждането на каса. Има членове, които считат за голямо щастие да запишат себе си като членове спомоществователи. Всички, от малки до големи, бързат да внесат своята лепта. Вноските на отделните лица достигат до няколко полуимпериала на месец. Известните граждани записват като членове - дарители даже своите деца”(1) . Руският дипломат присъства на занятие и е поразен от постигнатите успехи на българите за толкова кратко време. Всички участници в дружеството много усърдно изпълняват показваните им упражнения. Всички са прекрасно въоръжени с турски оръжия. Един от богатите търговци на Сливен притежавал цели складове с ятагани, пушки и патрони и ги раздавал безплатно на новопостъпващите членове на дружеството. Броят на доброволците е около 500, но по време на учението, на което присъства Гартвиг, участват над хиляда човека. Вестта бързо се разнася и се образуват все нови и нови дружества.
Самоподготовката и участието на българите в гимнастическите дружества е мотивирано от съществуващата ситуация в Източна Румелия. Идеята на западните дипломати е била да отдалечат Русия от проливите чрез създаването на румелиотска националност – смесица от българи, турци и гърци. Стратегическата цел е била Южна България да остане завинаги в състава на Турската империя.
За да може читателят да получи по-ярка представа за истинската сложна и тежка политическа ситуация в онези далечни години в интересуващия ни регион, ще приведа данни, цитати и сведения, почерпени от архива на външната политика на Руската империя. Приведените данни са неизвестно досега документално свидетелство за борбата на нашите деди за опазване на българския характер на Източна Румелия.
Ето какво съобщава руският вицеконсул в Бургас през декември 1879 година: “Много от завръщащите се емигранти отиват в планините, увеличавайки шайките. С последния транспорт (кораб от Истанбул-П.К.) пристигнаха над тридесет разбойници. Не намирате ли за възможно да бъдат изолирани в затвора до получаване на списък на разбойниците. Настоявам в този смисъл пред префекта. Предлагам на колегите си (на консулите на другите държави-П.К.) да искат изпращането зад граница на намиращите се в Бургас и известни на всички убийци”.(2) Донесенията на руския дипломат потвърждават за пореден път документално стремежа на Турция да съхрани своето влияние в този регион на България, използвайки даже криминални елементи. В друга своя шифрограма руският дипломат съобщава тревожна информация. “Параходът докара около две хиляди бедни турци, жители на Карнобат и Айтос. Те очакват префекта, молейки за хляб. Събитията в Балкана се усложняват”. Обстановката става до такава степен непоносима, та даже жители на по-големи центрове, какъвто е Айтос, са били подложени на тормоз и безчинства.
На 12 септември 1879 г. вицеконсул Гартвиг съобщава в Петербург: “Петдесет кримски татари, преселили се преди осемнадесет години в Айтос, желаят да се върнат в Русия. Моля да бъде удовлетворено ходатайството им”.(3).Към края на септември обстановката в Бургас, според секретните донесения на руския дипломат, става критична. Той с тревога информира руските мисии, Генералното консулство в Пловдив, Посолството в Цариград и центъра в Петербург: “Гладните и без пари турски преселници заплашват с нападение върху хлебарските магазини. Те са вече около две хиляди, очакват се още два парахода. Префектът е в отчаяние. Не може ли да бъде спрян притокът на гладните имигранти. В момента с колегите си изпращаме колективна телеграма до комисията да вземе превантивни мерки срещу безредиците”(4). От следващото донесение на руското консулство в Бургас става ясно, че английските представители в Турция и в освободените български земи са оказвали пълна скрита подкрепа на турските власти в реализацията на визираните по-горе техни планове за възстановяване на турското влияние и власт там, където това е възможно. На 25 ноември 1879 година вицеконсул Гартвиг изпраща поредната си тревожна шифрограма. “В петък, пише той, английският параход докара седемстотин гладни имигранти, уверявайки ги, че в Бургас те ще намерят запаси от хляб най-малко за два месеца. Турците обсаждат отново властите, молейки за помощ. Току-що пристигна турски военен параход пак с имигранти. Засега не зная колко човека е докарал” .(5)
В обрисуваните условия все по-често избухват сблъсъци между българското и турско население на Източна Румелия. При потушаването на бунтовете жертви стават не само местните жители, но и самите жандарми. “В убийството на дружинниците и другите лица, съобщава Гартвиг(6), са участвали българи от селата Бесано и старшият жандарм на Айтос гъркът Кандос със знанието на Воденичаров”. През август 1879 т. руският дипломат констатира: “Безредията започнаха и в Несебър и околностите. Гърците бият българските власти”.(7) За да отговори адекватно на създалата се ситуация, българската власт в Бургас предприема мерки. “Местните власти пристъпиха към набор на милиция. В Бургас и особено в Ахиоло (Поморие-П.К.) има паника между гърците. Ахиолският Митрополит беше при мен, пише Гартвиг(8) с оплакване, че никъде, освен Анхиало и Бургас, не са набирали гърци. Всички казват, че това е самоволно разпореждане на властите. Като нямам сведения от Столипин /генерал-губернатор на Пловдив, баща на известния руски премиер и реформатор П.Столипин/, чакам указанията на Ваше Сиятелство” (става дума за указания от Н.К. Гирс,/заместник-министър на външните работи на Русия-П.К.).
--------------------------------------------------------------------------------
1. АВПРИ, Главный Архив –V-А 2, опись 181, дело 204, год 1879, л. 5-6.
2. АВПРИ, фонд 133, опись 470, 1879 г., л. 3.
3. АВПРИ, фонд 133, опись 470, 1879 г., л. 9.
4. Пак там, л.15.
5. Пак там, л.16.
6. Пак там, фонд 133, опись 470,1879, № 16, л.10
7. Пак там, л.13.
8. Пак там, л.14.
Автор: Проф. Петър КУЦАРОВ, д-р на историческите науки, пълномощен министър
На снимката: .Графична карта на България, Източна Румелия и европейската част на Турската империя . – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885 г., Държавен архив – Пловдив
http://www.factor-bs.com/news-7816.html
» обратно
