новини
справочник
заведения
Айтоският край пропищял от шайката на Чобан Хасан 
На 6 август 1879 г. руският вицеконсул съобщава: “Предводителят на шайката Чобан Хасан е заловен. Той е дал дума, че убийства самият той не е извършвал. Префектът иска да го пусне безнаказано” .(1) След като Чобан Хасан е пуснат на свобода, безредиците се увеличават. “Движението на мюсюлманите взима огромни размери. В Балкана има над 20 шайки. Освободеният Чобан Хасан, начело на шайка, напада жандармите в Караахмет. Вчера е водил престрелки с Набоков /руски офицер в Бургаския гарнизон-П.К./ в Топумахали. Убити и ранени са 20 дружинника и два жандарма. Днес от Бургас в помощ са изпратени две роти“. Краткото шифровано съобщение намира по-подробно изложение в донесението на руския дипломат. В него Гартвиг пише: “Според получените от мен сведения от Айтос тези шайки нямат политически характер; единствената им цел е да убиват и грабят мирните жители, както българи, така и турци. Страданията от действията на тези шайки са предимно в Айтоски окръг. Балджи-Оглу - предводител на първата шайка, безчинства в околностите на Керемахли; втората шайка начело с Кулансъза всява страх сред жителите на Байрам-Аланския участък; шайката на Чобан Хасан действа в Анхиало-Месемврийския окръг. Аз вече съобщих на местното началство предлаганите мерки”.(2)
За борба срещу турски банди действат няколко чети. “Третата, най-голямата чета, състояща се от 50 турци и българи, под ръководството на старшия жандарм Петър Тонев, заемайки селото Делдже-дере, преследва Чобан Хасан. Четите поддържат връзка помежду си, за да си помагат. От безчинствата страдат както българите, така и турското население. Айтоският началник е докладвал списък от подобни зверства над мюсюлманите. В село Рупча, на 10 юли 1879 г., осем разбойника влизат в дома на Муса оглу Хасан, пребиват го до смърт, изнасилват жена му и взимат парите и покъщнината му. Всичко това заставя и турците да участват в преследването на разбойниците. В друго съобщение(3) руският дипломат констатира, че на мюсюлманското движение в Балкана не се вижда краят. В посочената депеша вицеконсулът Гартвиг дава подробности за най-известния в района на Поморие главатар на разбойници Чобан Хасан. “Снемайки нужните показания от Чобан Хасан, префектът го пусна на свобода, съгласно дадената от него дума и при условие, че ще оказва съдействие на милицията в борбата й с шайките и техните водачи”. Чобан Хасан е уверил властите, че му е омръзнало разбойническото бродене в планините, че той се готви за мирен живот и при нужда ще се включи в издирването на инициаторите на безредиците.
Предвид важността на информацията в донесението на руския дипломат, ще цитирам близко до текста секретния доклад на руския вицеконсул в Бургас. “След определено време командирът на ротата на Бургаската дружина Набоков с двама войници се отправил към село Кара Ахмет махала, Айтоски кантон, където била насрочена среща с Чобан Хасан, обещал да предаде конкретни сведения за отново сформирана шайка. По пътя Набоков срещнал банда българи от село Коприкьой, които побързали да се присъединят към него”. Влизат в селото. Набоков пита за Чобан Хасан, пращат го за “зелен хайвер”, докладват на Чобан Хасан, че руски офицер с дружинници и българи го търси. “Чобан Хасан, опасявайки се от някакви отмъщения от страна на българите, заповядва на своите другари да открият огън по дружинниците. Набоков, предвид неравните сили, отстъпва в село Еркеч при своята рота и когато на разсъмване за втори път пристига, Чобан Хасан се скрива в планината”. Поради внезапното си заболяване Набоков не се решава да го преследва. След посоченото сблъскване между руските сили и шайката на турския разбойник Чобан Хасан се дава тласък на съпротивата срещу установения нов порядък и се разпалва почти затихналият бунт на турското население от региона. Чобан Хасан изпраща делегация, която съобщава на всички, че тъй като българите “не са сдържали дадената дума и са искали да го заловят отново в плен, то той вече не се счита обвързан с обещанието да води мирен начин на живот”. Ще приведа още няколко цитата от посочения по-горе секретен доклад, касаещи действията на Чобан Хасан както в планината, така и в полето.“Тези дни жандармерийският комисар Ширински успя да проследи Чобан Хасан. Начело на шайка от над 40 човека, той последователно е обиколил айтоските селища: на 24 август бил в (не се чете), в Бурунджук; на 25 август в Каскьой, Чавдарлък; на 26 пристига в Харамидере и отново в Чавдарлък, взимайки отвсякъде въоръжени хора и коне. Мирните жители на посочените села, както турците, така и българите, са в страшна паника - оставяйки всякаква работа, те са в постоянно очакване на разбойниците”. В материала се посочва, че изключение от посочената констатация представляват само отделни български села, “в частност Еркеч”, където българите са поели защитата си в свои ръце.
Посочените в доклада на чужди дипломати сведения могат само да ни радват, тъй като еркечани, свикнали от край време да не разчитат на властта, а да решават проблемите си чрез самоорганизация и мобилизация на собствените си сили, са намерили правилното и точно направление и са дали отпор на турския главорез. Обстановката в региона продължава да бъде неспокойна, докато шефът на МВР в Бургас Икономов не намира начини и средства да въведе ред както в ръководения от него департамент на вътрешните работи, така и в района на турските села в Балкана.
В донесение от 30.10.1879 г. на споменатия вече руски дипломат(4) се посочва, че “новият префект Икономов се отправи в Балкана, обиколи турските села и, след завръщането си, има намерение да моли централното правителство (има се предвид правителството на Алеко Богориди в Пловдив) да го уволни от толкова безпокойния департамент (на вътрешните работи - П.К.), тъй като не му се подчиняват дружинниците и жандармите. Ако споменатите по-горе обстоятелства, информира Гартвиг, заставят Икономов, известен като човек енергичен и настойчив, способен даже при нужда със собствените си ръце да раздава правосъдие и наказание, ако тези обстоятелства го заставят да напусне префектурата в Бургас, то, без съмнение, ще бъде много трудно да му се намери достоен заместник”. В посочената и други информации, руският дипломат ясно и недвусмислено обвинява централното правителство на Източна Румелия, тъй като неговото “равнодушие се отразява зле на спокойствието” в Бургаския край. От други документи става ясно, че г-н Икономов не само довежда до победен край борбата с Чобан Хасан и другите разбойници, но активно се включва в осигуряването на населението от окръга със семена и заеми от правителството в Княжество България. Впоследствие г-н Икономов, през 1880 година при княз Александър І Български, известен още като принц Александър Батенберг, става министър на вътрешните работи в Княжество България.
И след въвеждането на ред и спокойствие в областта икономическото положение на хората, особено на земеделците, не се подобрява. Има много документи, които свидетелстват, че хората по-рано, при турците, са живеели по-добре, тъй като не са плащали толкова много данъци. В едно от донесенията си консулът на Русия в Бургас се спира на положението на населението в областта. Когато обикновените хора или чуждите представители упрекват управляващата партия, че хората живеят по-лошо, отколкото преди, то управляващите горделиво възкликвали: “Беше време, когато се трудехме в полза на народа, сега е време народът да поработи за нас”. “И действително, пише Гартвиг през октомври 1883 г., той работи дотогава, докато не му отнемат и последния вол за покриване на задължения. Особено тежко е на земеделската класа през тази година, с повсеместното въвеждане на кадастралната система. Тази работа беше извършена по най-небрежен начин, без каквато и да е сериозна подготовка. Урожаят е слаб, цените падат - не е за учудване, че в последно време зачестиха случаите на емиграция на селяните от северните окръзи в България, а от южните - в Турция”.
http://www.factor-bs.com/news-7847.html
На снимката: Принц Александър Батенберг, първият български княз след Освобождението
» обратно
