10 Юли 2009, Петък
Проблемите са свързани с реализацията на проекта за изграждането на петролопровода Бургас – Александрополис и в частност с конкретно избраната технология за реализация на този проект, именно: разтоварването на суров петрол да се извършва посредством плаващи моно-буйове. Идейният проект предвижзда през Бургаския залив ежедневно да преминават от около 700 000 до 1 000000 барела петрол, което означава 400 до 700 танкера годишно с вместимост от 150 000 до 300 000 тона. Реалната опасност за нарушаване на екологичното равновесие и замърсяването на водите в залива се корени в обстоятелството, че самото прехвърляне на петрола от танкерите към нефтопровода, ще се осъществява без пристанище, а по технологията „моно буй”, т.е. разтоварване на вода от кораба към буя със шлангове дълги 250 – 300 м., от буя до брега чрез монтирана по дъното на морето тръба. Сама по себе си тази технология е предпоставка и създава огремен риск за аварии и разливи, които ще нанесат трудно възстановими или непоправими щети на околната среда.
Още по темата >