Морското образование иска инвестици

Преди 10 деца се бореха за 1 място, сега воюваме за всеки ученик, каза Панайот ЖЕЧКОВ, директор на ПГ по морско корабоплаване и риболов „Св. Никола“ - Бургас:

- Господин Жечков, в близкото минало моряшката професия беше една от най-атрактивните мъжки професии в Бургас. Има ли днес интерес към морското образование?

 - Професионалнатa гимназия по морско корабоплаване и риболов „Свети Никола” е наследник на основаното през 1958 г „Морско средно рибарско училище”, което през 1961 г. става „Техникум по рибарство”, а през 1972 г. е преобразувано в „Средно специално училище по морски и океански риболов”, създадено с цел да произвежда кадри за българските кораби от черноморския и океански риболов.
Нуждата от качествени морски кадри накара правителството приоритетно да развие морското и риболовното образование. Самото морско образование се явяваше производно на залегналите дългосрочни стратегически цели за развитие на България като морска страна, със силно развити морски транспорт и черноморски и океански риболов. По време на обучението на децата им се осигуряваше необходимата морска практика по българските траулери и бази, а след завършване на обучението и работа на тях. Цикълът от ученическата скамейка до професионалната реализация беше затворен и взаимно свързан.
 След промените от  1989 г. държавата обърна гръб на развитието на морския отрасъл в България, в резултат на което бяха закрити Черноморски и Океански риболов, корабостроителниците в Бургас и Варна спряха да функционират, БМФ и ВМФ бяха силно редуцирани и много морски кадри останаха без препитание. Това естествено се отрази силно и на развитието на морското образование, както и на интереса на младите хора към него.
 В резултат на трудните икономически условия след 1989 г. много българи емигрираха в чужбина, раждаемостта спадна и това доведе до липса на деца в средните училища. До средата на 90-те в края на миналия век за прием се  бориха по 10 кандидати за 1 място, а сега воюваме за всяко дете. Съкратихме 3 граждански паралелки, но морските останаха. С всяка изминала година приемът на ученици намалява. Проблемът с липсата на деца не се отнася само за нашата гимназия. Това е проблем на цялата държава и засяга средното образование във всички училища в страната .

- Има ли жива връзка между морското образование и корабните компании? Каква е тя?

-  Преди да бъдат драстично намалени корабите на БМФ и закрити българските предприятия по океански и черноморски риболов, морските училища бяха в тяхна услуга и преставляваха тяхна естествена функция на тези предприятия. Родните корабни компании бяха живо заинтересовани за развитието на морското образование и затова заделяха време и средства за подпомагане на професионалното израстване на нашите възпитаници.
За съжаление, днес е проблем задължителната морска практика на децата. В повечето случаи те сами трябва да уреждат морския си стаж. Благодарение на добрите контакти, които нашата гимназия има с транспортния отдел на СО МАТ, успяваме на местна почва да решим този проблем и осигуряваме морската практика на децата на кораб ро-ро „Средец”.
 
- Има ли държавата, респективно МОН и Министерството на транспорта ясна визия за развитие на морското образование?

- Тук отново сме поставени при много сложни условия, тъй като гимназията е пряко подчинена на Министерството на образованието, а стандартите и изискванията към морското образование се залагат от Международната морска организация и се прилагат от Министерството на транспорта и в частност от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Това създава много трудности за създаване на рамка, по която да се развива морското образование.

- Как се отрази влизането на България в Европейския съюз на интереса на младите хора към морското образование?

- За съжаление, България е една от най-бедните страни в Европейския съюз и заплащането е недостатъчно за осигуряване на нормален живот. В тази връзка влизането на България в Европейският съюз отвори вратите на обикновените хора към света и им даде възможност да търсят по-добра реализация. Такава те намират и в моряшката професия, която е трудна, но достойна, мъжка професия. Професия, която дава възможност за добра професионална реализация и за получаване на високи доходи.

- Световната финансова криза засегна много държави, включително и България. Отрази ли се по някакъв начин на морското образование?

-  Разбира се, че се отрази. Училищата са на делегирани бюджети, а професионалното образование иска практика. По наредба Nо6 на „Морска администрация“ се изискват два месеца плавателен стаж на кораби в далечно плаване, а това става с пари. И естествено, като няма финанси, децата трябва сами да заплащат практиката си. Финансовата криза се отрази много тежко и на развитието на световното корабоплаване. Много кораби бяха бракувани и нарязани, други вързани, а поръчките за нови кораби отказани. Много работни места в морския транспорт бяха съкратени.Финансовата криза даде и продължава да дава отражение не само при морското образование, а на образованието като цяло, тъй като много работни места се съкращават, а нови не се откриват. Това е много неблагоприятно за развитието и професионалната реализация на младите хора.

- Какво е вашето виждане за изход от това положение?

- Държавата да създаде механизми за привличане на инвестиции от чужди корабособственици в морското образование, както и за популяризирането му сред младите хора. Днешната криза е временно явление, а необходимостта от разрастване и развитие на морския транспорт е основна цел на всички държави.
Европейският съюз написа много препоръки за развитие на морския транспорт и морското образование. При едно мъдро управление на държавата, тези препоръки биха могли да се вземат предвид и с малко инвестиции и много желание да се даде мощен тласък за умножаване на българските морски кадри и за заемането от България на приоритетно място в снабдяването с морски специалисти на корабите от Европейския съюз.

- Как се приемат българските морски кадри на международния пазар на труда?

- В резултат на закриването на работни места в БМФ, ВМФ,Черноморски и Океански риболов след 1989 г., българските моряци бяха принудени да търсят работа в чужди компании. В първите години на 90-те условията бяха много тежки и неравностойни спрямо другите европейски кадри. След време българските морски специалисти бяха високо оценени и доказаха големия си професионализъм на международния морски пазар. Днес те са еталон за високо качество и са добре приети.

- Промени ли се интересът и отношението на чуждите корабособственици към българските морски кадри след влизането ни в Европейския съюз? С какво?
 
- Интересът на  чуждите корабособственици към българските моряци се определяше не само от високия им професионализъм, но и от възможността за по-ниски възнаграждения спрямо другите кадри от Европейския съюз. След влизането ни през 2007 г. в ЕС и с развитието на световната финансова криза интересът към българските морски изпълнителни кадри драстично спадна. Повечето корабособственици предпочетоха да търсят от Индия, Филипините, Пакистан, Украйна и Русия  по-ниско заплатени моряци, но интересът към българските морски офицери и инженери остана.

- В началото на 2006 г. Националната агенция по приходите започна провеждането на кампания срещу доходите на моряците. Как се отрази това на интереса на младите хора към морското образование и моряшката професия?

- Това беше изключително тежък удар, нанесен от българските държавни институции, с който морската професия като цяло и морското образование в частност бяха притиснати до стената, а оцеляването им поставено под въпрос. Управляващите, които в желанието си да набавят свежи пари, бяха решили да принесат в жертва 130-годишните усилия на българската държава за създаване и развитие на български морски флот на висококвалифицирани морски кадри и на световнопризнато морско образование.
Отделно безпрецедентната кампания на НАП срещу легитимността на доходите на българските моряци, ги постави извън закона и ги заклейми като престъпници, незачитащи българските закони. Това доведе до оттеглянето на много от  чуждите корабособственици от българския пазар на морски кадри.

- Какво бихте посъветвали моряците, останали без работа заради финансовата криза?

- Истината е, че единственото решение на сухоземните транспортни проблеми, дори и по време на финансови кризи, е морският транспорт. Той е основен приоритет за всички държави в световен мащаб. В дългосрочен план това дава добри переспективи и гаранции за развитието му, както и за развитието на морското образование и за нарастване на нуждите от квалифицирани морски кадри. Бих казал, че за всеки млад човек това е един достоен избор за професионално развитие и възможност за получаване по честен начин на високи доходи.