Историята на средновековния Несебър и неговите те паметници заслужено привлича вниманието на редица български и чуждестранни изследвачи. Техните трудове, различни по характер, съдържание и научна стойност, едва ли е необходимо да бъдат посочвани с библиографска пълнота и да бъдат подлагани на аналитична и критична преценки. И все пак повечето от тях имат една обща черта: в редица случаи те са написани въз основа на нов или по ново използван писмен археологически материал. От тук може да научите историята на град Несебър. Ако имате да добавите или редактирате нещо моля направете го като коментар към статията!

През античността и средновековието Несебър е бил преди всичко естествено защитен чрез своето островно местоположение. Единствената опасност за него и жителите му идвала откъм провлака, който го свързвал със сушата. Независимо от това целият остров е бил опасан от крепостна стена, която и досега на някои места е запазена с височина до 8 м, а на други е напълно разрушена и погълната от морето. Главната порта на крепостта е била разположена в западната част, точно срещу провлака. Тук именно крепостната стена е била най-здраво защитена с общо 6 кули (2 от двете страни на портата и по 2 от всяка страна). Крепостта и кулите й през средновековието са били няколкократно заздравявали, и то обикновено след като са пострадали поради превземането на града или поради продължителна обсада.) Първата реконструкция се отнася към края на V в. - първата половина на VI в.  втората в края на VI в. - началото на VII в.  третата в последната четвърт на IX в. четвъртата към средата на IX в. петата към 30-те години на XIV в. шестата в края на XIV в.

Несебър е един от най-древните градове в Европа. Наследник е на древното тракийско селище Месамбрия, основано през второто хилядолетие пр.н.е. Името му означава град (брия) на Мелса. От 510 г. пр.н.е. е превърнат от преселници дорийци в гръцки град-колония под името Месемврия, конкурент на Аполония в търговията по Черноморието. В него имало театър и храм на бог Аполон. В града са секли монети от сребро и бронз, а през ІІІ в. пр.н.е. - и от злато.

През 72 г. пр.н.е. е окупиран от римски гарнизон. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ-ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. През 812 г. хан Крум превзема града. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. 

От гледна точка на фортификационната система на градовете и крепостите на Балканския полуостров през средновековието внимание заслужава преди всичко укрепването на западната стена на Несебър и на главната му порта, за което вече по - горе стана дума.

През късната античност (IV-VII в.), особено по време на „варварските" нашествия на Балканския полуостров, редица градски средища временно или завинаги прекратили своето съществуване. Повечето градове на Западното Черноморие, макар нерядко да изпитвали разорителната стихия, оцелели. Със силно изменен, намиращ се в упадък стопански и градски живот те представлявали една от формите на континуитета на късната античност към ранното средновековие. В това отношение от гледна точка на историческото изследване през този период на твърде оскъдна информация Несебър представлява изключително интересно явление. През разглеждания период Несебър бил включен във византийската провинция Хемимонт в диоцеза Тракия, чието седалище се намирало в Одрин. Името му се споменава сравнително рядко в историческите извори във връзка с отделни и не всякога свързани едно с друго събития. Въпреки това данните от археологическите паметници показват, че ролята му на важен градски и църковен център в споменатата провинция нараснала особено много през царуването на Юстиниан I (527-565). Към това време се отнася реконструкцията на част от крепост­ната стена, строителството на църквите „Св.София" (Старата митрополия), „Св. Богородица Елеуса" и на някои граждански постройки.

Оредялото му население в края на VII в. се увеличило с преселници от сирийския град Апамея, мнозинството от които се занимавали със скотовъдство. Някои от жителите на града били твърде заможни, за което свидетелствала неотдавна откритата и все още непубликувана находка от златни солиди на император Констанс II (641-668). Макар и да оставала встрани от основните пътища на славянските, прабългарските и аварските набези на Балканския полуостров, Несебърската крепост, охранявана тогава от 500 души, била превзета от аварите през 587 г. Крепостната стена била разрушена, а градът ограбен и опожарен. Но той бързо се възстановил и запазил своето важно място сред черноморските градове към средата на VII в. тук бил изпратен на заточение един от учениците на прочутия богослов Максим Хомологетес (Изповедник) (580-662).

Създаването на българската държава в земите на север от Балкана през 680-681 г. довело до чувствителна промяна в политическата обстановка на Балканския полуостров. Ролята на Несебър като важен и пристанищен център, пристан на византийския флот и място за дебаркиране и съсредоточаване на византийските войски при походите им срещу България силно нараснала, особено в периода 756-775 г. Именно поради това и с оглед да се осигури прехраната на многобройната армия в края на VII-VIII в, както личи от многобройните византийски оловни печати от този период, тук са били съсредоточени императорски складове и щаб от данъчни и митнически чиновници (комеркиарии). Понякога место пребиваващите тук комеркиарии. са отговаряли за събирането на данъците в цялата тема Тракия, към която във военноадминистративно отношение от края на VII в. бил включен и самият град Несебър.

Интересни, ала твърде изолирани са някои факти от VIII в., свързани с историята на града. През 705 г. бившият византийски император Юстиниан II Носоотрязаният (685-695; 705-711) избягал от своето заточение в Херсон и заедно с българския хан Тервел(703-718) и войската му се придвижил към Цариград, за да си възвърне престола. В Несебър те били посрещнати от бъдещия византийски император Лъв Сириец (717-741), който ги дарил с 500 овце и се включил в предприетия поход.

През октомври 763 г. на Балканския полуостров настанал страхотен студ. Черно море замръзнало на 100 мили навътре от брега и на 200 м дълбочина чак до Несебър и Мидия. Това позволило на хора и животни да преминават по морето от Хазария и България, а също така и на други народи, съседни на Византийската империя.

През 764 г. българският хан Сабин (761-764) бил обвинен от народния събор, че със своята политика предава страната на Византия. За да се спаси, той избягал в крепостта Несебър и преминал на страната на византийския император. Колкото и изолирани да са тези факти, по недвусмислен начин те показват мястото на Несебър в българо-византийските отношения непосредствено след създаването на българската държава. Несебър е бил форпостът на византийската експанзия срещу младата българска държава. Едва ли е случаен фактът, че през VII-VIII в. градът и неговата област са били управлявани от архонт, който обикновено имал титлите „ипат и императорски спатарий", както личи от някой публикувани византийски оловни печати.

След разгрома на византийската армия във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и гибелта на византийския император Никифор I Геник (802-811) в българо-византийските отношения настъпил обрат. Той се изразил в установяването на българската хегемония в двубоя с империята, в териториално разширение на българската държава за сметка на византийски територии и установяването на трайно българско владичество в редица градове и крепости на юг от Балкана, които имали важно значение от военностратегическа и стопанска гледна точка.

При проведените през септември 812 г. преговори за мир с Византийската империя хан Крум заплашил император Михаил I Рангаве (811 - 813), че ако не се съгласи с предявените от него условия, ще нападне и превземе Несебър. Тази заплаха още веднъж разкрива мястото на града в отношенията между двете държави и значе­нието му за отбраната ла Византийската империя. И тъй като императорът отказал да изпълни българските искания, през октомври 812 г. градът бил обсаден от войската на хан Крум. При обсадата изкусно били използвани обсадни машини, изработени под ръководството на избягалия при българите покръстен арабин Евматий. Град Несебър бил превзет от българите на 4 ноември 812 г. Тогава той за пръв път влязъл в пределите на България. Победителите завладели много храни, 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън" и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месемврия" очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи извършеното от българите завоевание.

Наличието на прабългарска и славянска керамика в една от кулите на Несебърската крепост е доказателство, че завладяването на града е било съпроводено не само с установяването на български крепостен гарнизон в него, но и на българско население. Това е един съществен факт от първоначалната българска колонизация в Черноморската област на юг от Балкана. През 863 г. в резултат на византийския поход срещу България била превзета важната стратегическа твърдина Несебър. Той станал отново един от пограничните градове между двете държави. За предприетите от византийската власт работи по възстановяването на Несебърската крепост по времето на император Василий I Македонец (867-886) свидетелствуват намерените в нея откъслеци от два надписа, които гласят следното:

 I. „Този град, разрушен от ръцете на езичниците, чрез грижата на царстващите построи отново из основа..., а.... довършиха богу венчаните императори на ромеите Василий и Лъв заедно с Александър, година..."

II.  „Василий в Христа василевс на ромеите."

Първият от тези надписи е датиран в 879 г. и показва, че тогава При черноморската област на юг от Балкана се е намирала в пределите на Византия.

 Поради обстоятелството, че християнизацията на българския народ (866 г.) изменила характера на българо-византийските отношения, Несебър, независимо към територията на коя от двете държави се е числял, станал един от основните центрове на културното и църковното общение между тях през цялото средновековие. Влиянието на високо развитата култура на византийската столица по своеобразен начин е било възприемано в архитектурата и изкуството на средновековния Несебър и по различни пътища е рефлектирало в България. Същевременно в неговото строителство и в развитието на изкуството дейно участие са вземали и българите. Поради това именно средновековният Несебър може да се охарактеризира като своеобразна българо-византийска симбиоза в областта на политиката и културата.

В резултат на победоносната война срещу Византия през 894-904 г. цар Симеон Велики (893-927) включил в пределите на българската държава Черноморската област чак до крепостта Мидия. През един продължителен период до 971 г. Несебър се намирал в пределите на българската държава. За възстановяването му и за извършване на ново църковно строителство в него градът се радвал на грижите на българските царе Симеон Велики и Петър (927-969). По тяхно време е била построена църквата „Св. Йоан Кръстител" и са били извършени възстановителни работи на други църковни и манастирски сгради. Несебър се оформил като център на контактите между императорския двор на Цариград и царския двор на Велики Преслав по време на Петровото царуване.