Осоговският манастир „Св. Йоаким Осоговски“, известен още и като Сарандапорски, се намира на около 3 км източно от гр. Крива Паланка, в полите на Осоговската планина, в местността "Бабин дол".
Манастирът е част от огромното българско историческо наследство останало в днешна Р. Македония.

Осоговската обител е била основана от духовния ученик на Св. Иван Рилски - Яким (Йоаким), който живял в XI-XII век. Родното място на светеца не е известно, но се знае, че дошъл "во wбласть wсоговскую" и първо се спрел в село Градец, в дома на тамошния княз. Гредец е и днес съществуващо село в Паланешко, през средновековието е било седалище на местната жупа, за което напомнят останките на отдавна разрушена крепост. Князът дал прибежище на чужденеца и му посочил места по Сарандапорската река (Крива река), където може да се установи. Пустиникът си избрал една пещера в местността "Бабин дол" и там прекарал остатъкът от земния си път в пост и молитва. Тази пещера всъщност е първата обител, предхождаща големия манастир, изграден по късно. След като Св. Йоаким умрял тялото му било намерено от ловци, които го погребали до пещерата и от време на време посещавали целебния гроб на светея отец, докато и те след дълги години се поминали.
Сведения за живота на Св. Йаким и основаването на манастира черпим от житието на светеца, чийто най-ранен препис, известен досега, е от XV в.
По времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеникът Теодор от Овчеполското село Усран дол(Осмидол), с монашеско име Теофан основал манастира на днешното му място и погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца, които преди това бил открил по съновидение. В по-нататъшната история на Осоговския манастир се споменава за посещението на българския цар Калоян (1196-1207). Житието на Св. Йоаким Осоговски свършва с упоменаването на някакво чудо, което станало по времето на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222 - 1254). В края на царуването си Ватаци присъединява към империята голяма част от територията на Средновековна България, в това число и земите на днешна Северна Македония.
В 1330 г. сръбският крал Стефан Дечански (1321-1331) спира на молитва в манастира преди битката при Велбъжд (Кюстендил) срещу българския цар Михаил Шишман.
От по-късни сведения научаваме, че в края на XIV в. Осоговският манастир е даряван от тогавашния владетел на тези земи, войводата на Велбъждското княжество (1371-1395) - Константин Драгаш.
След като манастирът влиза в границите на Османската империя, той е посетен и от турският султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481) в 1436 г., по време на военен поход за завладяване на Босна.
През втората половина на XV век манастирът запада и обеднява, тогава монасите търсят финансова помощ от Дубровнишката република. Според запазено свидетелство от 1474 г. дубровнишкият съвет дарява 20 перпера (жълтици): "милостиня на българския монастир Св. Йоаким" (...elemosinam monosterio Sancti Joachim partium Bulgarie).
След разрушително земетресение през 1585 г., което поврежда значително манастирските сгради, игуменът на манастира Гервасий, кюстендилския митрополит Висарион (виж Слокощински манастир) и йеромонах Стефан от Билинския манастир, заминават за Русия за да търсят финансова помощ от цар Теодор Иванович за възстановяването на повредените манастирски и църковни сгради в района. След това прошение манастирът е бил въздигнат, братаството се увеличило, а благосъстоянието закрепило.
Турският географ Хаджи Калфа посещава манастира в първата половина на XVII в. и споменава: "На височините на Осоговска планина има манастир и край него под едно кубе положени телата на ктитор и ктиторка, кивотите били покрити с златотканен покров."
Известният турски историк и пътешественик Евлия Челеби, който спохожда тези краища през 1661 г. пише, че манастирът бил стар, голям и цветущ.
В 1686 г., след като Осоговският манастир е вече в диоцеза на Печката патриаршия, той е посетен от ипекския архиепископ Арсений III Черноевич.
Към средата на XVIII в. манастирът е изоставен по неизвестни причини, а мощите на свети Йоаким са изгубени. Като съвременик на това говори Паисий Хилендарски.
Османските власти дълго време не допускали светата обител да бъде възстановена, въпреки че разрешавали на християните да отбелязват храмовия празник. Едва през 1847 г. със спомоществователството на хаджи Стефан Бегликчията от Крива Паланка, започва изграждането на голямата манастирска църква посветена на свети Йоаким Осоговски, осветена е през 1851 г.
През втората половина на XIX век в манастира не винаги има постоянно пребиваващи монаси, а към 1900 година там живее един монах.

Днешният манастирски комплекс се състои от голямата манастирска църква "Св. Йоаким Осоговски", от малката до нея средновековна църква "Св. Богородица" и няколко жилищни сгради (конаци) наоколо.

Малката манастирска църква "Рожденство на Света Богородица", се предполага, че първоначално е изградена в края на XII век от първия строител и игумен на манастира - Теофан. В днешния си вид е вероятно от XIV в., когато голям ктитор и възобновител на манастира е бил Велбъждският деспот Константин Драгаш. Храмът за пореден път е бил обновен през втората половина на XIX век.
Църквата е изградена във формата на вписан кръст, с полукръгли сводове и осемстенен купол над централната част и по малък купол над притвора. От най-старите стенописи са запазени само фрагменти от орнаментика на северната стена в олтара. Интериорът на църквата днес е изцяло покрит със съвременни стенописи. Иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров, основоположника на Самоковската иконописна школа. В черквата има извор — аязмо със светена вода.

Голямата манастирска църква е монументална каменна сграда, представлява трикорабна базилика с открита нартика (наподобаваща на тази в Рилския манастир) и с куполи. Храмът е изграден за четири години от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов - Зографски от рода Рензовци от Дебърско и е завършен от него в 1851 г. Стенописите са дело на зографа Димитър Антонов Попрадишки, който работи тук многократно от 1884 до 1945 г., заедно с иконописците от с. Тресонче Григорие Петров, Аврам Дичев и Мирон Илиев от Дебърската школа.
Киворият до западния зид на храма съхранява мощите на Св. Йоаким Осоговски.

източник : Православието