През 2012 г. с. Сърнево празнува своята 250 годишнина. Тържествата посветени на нея, включват:

·       06.IX. 2012г. от 20 ⁰⁰ч. - Празничен концерт на самодейните състави при читалище „Пробуда – 1924г.”, с. Сърнево.

·       07. IX. 2012г. от 10 ⁰⁰ч. - Колоездачно състезание за деца и младежи до 18 годишна възраст.

·       08. IX. 2012г – Ден на с. Сърнево и православния храм:

1.   8 ⁰⁰ч. - Празнична литургия в храм„Успение на Света Богородица”.

2.   11 ⁰⁰ч. – Разглеждане на етнографска сбирка в читалището и фотоизложба „ Страници от миналото на с. Сърнево”.

3.   13 ⁰⁰ч. – Тържествено откриване на празника и курбан за здраве в стола на Кметството.

Село Сърнево е разположено в предпланините на Странджа планина, на Русокастренската река.

Сведения за съществуването на селище в землището му се откриват в далечното минало по историческите находки, открити в него.

На североизток от сегашното село, в местността „Лозята” са намерени медни монети на императрица Агрепина – 46г. след Новата ера. Открити са и зидове на старо селище, градени от тухли и хоросан, тухлите са с квадратна форма с размери 35/35 см. На югоизток, в местността „Кайряците” са намерени сребърни монети от римски император и се предполага, че там е имало римско селище. На запад в местността „Ганчобунар” са намерени две златни монети от Александър Македонски, но следи от селище не са открити. Вероятно селището е било в местността „Дотлучка” до Кримската война. Тогава е било унищожено от турците и населението му се изселва в Бесарабия.

Д-р Иван Селемински от Сливен в книгата 10 МНП от 1922г., позовавайки се на изследванията на В. Киселков твърди, че село Караджиларе Карнобатско (днешното Сърнево) е било родно място на Орфей, тъй като при по-късната римска крепост Русокастрон се намирал летен дворец на тракийския цар Еагър (бог на реките), на който от музата на поезията Калиопа се родил син Орфей. Археологически данни затова не са открити.

По време на изгонването на татарите от Русия, някои от тях се заселили в местността„Селището”, където са намерени останки от черкезко селище, разположено в близост до римската крепост Русокастрон.

Сегашното село е основано през 1762г. на мястото на турски чифлик. Сградите на чифлика се намирали в двора на днешното училище, по протежение на северната страна са били стаите на ратаите, а на мястото, където е черквата сега, е била сградата и гюлевата градина на бейкинята. При изравняването на училищния двор е намерен тръбопроводен канал, по който е доставяна вода за градината. На първо време са се заселили 12 семейства от Чирпанско, които са работели в чифлика. След Освобождението бейкинята продава чифлика на местното население и се завръща вТурция. През 1925г. селото е преименувано от Караджиларе на Сърнево („караджа” значи сърна), в околностите и днес има сърни.

През 1912 – 1913г.десетина семейства изселници българи от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в Сърнево. Фамилиите Мургови, Колеви и Рогушеви създават т.нар. Маджурска махала. Всички те са родом от Културмуш в днешна Турция. Семействотона Атанас Димитров Сидеров се преселва от Лозенград (днешното Къркларели), а рода на Чиликови е преселен от Калачлий – Селивренско. Друга фамилия – на Петко Михов Дудев идва през 1912г. от село Суфлу – Гърция. Оземлявани са със земи от църквата и училището, за да прехранват семействата си.

След Освобождението селото не е било нещо особено в архитектурно отношение. Къщите са правени на земята градени с камък или плет, покрити с ръжанка и турски керемиди. Улиците – тесни „сокаци”, а в „Маджурската махала” са построени т.нар. ”Шаронски” къщи, от които до днес са запазени но престроени само две.

Населението се занимава и изхранва предимно със земеделие и животновъдство. Зърното се е мляло в селските воденици, разположени на Черковската, Караорманската и на Русокастренската река в Пазлъка, хлябовете са печали по домовете си, а по-късно във селските фурни. В селото са работили петмезчийница, мандра, дараци за влачене на върна, вършачки и троначки за ронене на царевица. За развитието на зеленчукопроизводството спомагат селските реки и кладенци, край които са разположени т.нар. „бахчи”. Обширните мери и пасища, на които е богато землището на селото дават възможност за развитие на скотовъдството. За водопойна животните са градени полските чешми, който се ползват и до сега. През 1930г.се учредява селска потребителна кооперация всестранка „Мравка”, която развива кредитна дейност, изкупува продукция, реализира производството и защитава селяните от лихварите. През 1872г. в селото е построено за първи път училище с обучение при слети класове. По-късно през1930г. се построява нова сграда на училището, което просъществува 100 години.През 1973г. то е преструктурирано като детска градина, а по – късно през 1991г.е закрито като учебно заведение. Днес учениците от с. Сърнево посещават училищата в с. Екзарх Антимово и гр. Карнобат, а сградата на училището е продадена и днес за съжаление тъне в разруха. През 1949 – 1950г. в икономиката и на село Сърнево настъпват сериозни промени. Създава се ТКЗС, възникват нови професии –механизатори, ремонтни работници и др.

Селото е електрифицирано през1949 – 1950г., водоснабдено през 1966 – 1969г., телефонизирано – през 1983 –1984г. Пътят Сърнево – Черково е правен през 1958 – 1959г., Сърнево –Аспарухово – 1972г., а улиците в селото – 1974г. 1979, 1980 и 1981г. Строени са мостове през 1970г. и 2005г., и пешеходен мост 1999г. Читалищния дом е строен през 1958 – 1959г., новата сграда на кметството със стол с 250 места е построена през 1988г.

Днес земеделската земя се обработва от ЗПК „Нива” с обновен машинно-тракторен парк, земеделски производители и арендатори. Имаме овощни градини с бадеми, орехи и лешници,животновъдна ферма „Агро Еко Ферма”,производство на електрическа енергия от фотоволтаична инсталация и два съвременни търговски обекта.

Православната религия и църква са стожер на българщината през вековете. Първите заселници на село Сърнево са си построили църква в земята, покривът й бил само 1.20м. над земята. Обслужвала се от поп, който през 1876г. по време на Бакаджикското въстание е бил обесен заедно със Желю Йорданов като комита. Където е обесен Желю, местността се нарича „Желюв гроб”, а попа е обесен в гората и местността носи името „Папазлъка”.

Съществуващата сега църква е строена през 1901 – 1903г. През 2003г. тя беше напълно възстановена с доброволни дарения и труд от населението,обзаведена и осветена от Негово Преосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Всяка година честваме празника на храма на 8-ми септември – Рождество на Света Богородица и Ден на с. Сърнево. На всеки празник църквата отваря врати за своите миряни.

Читалището в селото е основано през есента на 1924г. от 37 земеделци, учители и млади хора. Фондът му е от 679 книги, събрани от лични дарения. Тук млади и стари утоляват своята нужда за знания и култура, пресъздават и съхраняват народните традиции и обичаи, развиват талантите си в театрална самодейност, битов хор и танцов състав.

Днес към читалището съществуват самодейни състави за изворен фолклор иза пресъздаване на местните народни традиции, детска лазарска група и младежка група „Коледари”. Те подготвят и изнасят художествени програми и концерти по случай празници в селото и представят читалището в събори на общинско, регионално и национално ниво.

Към  читалището работи библиотека, която разполага с 3900 тома книги, има етнографска сбирка, голям салон.

В историята на селото остават:

-      Участието на сърневци в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война;

-    Установената „Караджиларска комуна” на 22 септември 1923г. от 22-ма комунисти и земеделци;

-      Участниците в антифашистката борба;

-      Убитите по бойните полета в Югославия и Унгария по време на Втората Световна война;

-      Участниците в бригадирското движение на обектите „Хаинбоаз” и „Немой дере”.

С увеличаване възрастта на селото, прогресивно намалява населението му. По данни от преброяванията през 1934г. жителите му са били 1053, през1974г. – 615, 1984г. – 419; 1992г. – 342; през 2001г. – 280 човека, а през2011г. живущите в с. Сърнево са 204. Въпреки това във него кипи живот. Слушайки зова на сърцето си, сърневци се връщат в родното си село при своите корени и дават всичко от себе си, за да живеят в чисто, подредено и красиво място.