Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с. Вълчи трън, Плевенско. Съкровището е намерено от двамата братя Тодор и Никола Цветанови и 15 наемни работници. При откриването му никой от тях не подозирал, че “супникът”, чашите и “похлупаците” са златни. Те помислили, че предметите са от “принч” и че са “нишан”, т.е. белег за заровено наблизо “голямо богатство”. Оставили съдовете близо до изкопа и продължили да копаят на дълбоко и на широко, за да търсят “парите”. След продължително търсене те се уверили, че няма “пари”. Преустановили работата, разграбили предметите и се прибрали в селото. По-голяма част от предметите останали в ръцете на собствениците на нивата.

Съкровището от Вълчи трън се състои от 13 златни предмета с обща тежина 12,425 кг. Предметите от съкровището могат да се разпределят на следните четири типа: 1) голям съд с две дръжки; 2) една голяма и три малки чаши с по една дръжка; 3) два големи и пет по-малки диска и 4) един троен съд от три полуяйцевидни форми, съединени помежду си. В момента на откриването, според уверението на работниците, предметите били напълно запазени. При “подялбата” обаче повечето от тях били повредени.

При изработването на всички съдове се забелязва една и съща техника. Съдът и чашите са изработени от злато, което съдържа приблизително еднакъв процент злато, сребро, мед и желязо. Всички предмети са изготвени така грижливо и с такова умение и майсторство, че на пръв поглед трудно може да се открие начинът на оформянето им. Следи от приковаване, както и местата на връзките, т.е. припояване между отделните части, не се забелязват с просто око.

Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения, свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките. Триделният съд позволява наливането в трите части на три различни течности - примерно вино, мед и мляко, и тяхното смесване посредством тръбичките или пък наливане в двете странични на две различни течности и получаването на „резултата“, по който жреците са гадаели и предсказвали за интересуващите ги събития. Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр. Хр.

Село Рогозен се намира на 43 километра северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър. През 1985 година при направа на водопровод в градината си трактористът Иван Димитров открива в една яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша, които са предадени на сътрудниците на музея в град Враца.

Проучването на мястото убеждава археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма, в която са намерени още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук са заровени 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достига 165 сребърни съда, от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.

Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр. Хр. до 40-те години на IV в. пр. Хр.

Рогозенското съкровище съдържа изключително сребърни съдове, някои от тях с позлата, и то само плитки или високи фиали, канички и чаши, с общо тегло около 20 кг, или 0,8 таланта сребро. Стойността му обаче не се измерва от количеството метал — тя е равна на месечната заплата на около 70 гръцки наемници в началото на IV в. пр. Хр., според сведенията на Ксенофонт в „Анабазис”. Измеренията на съкровището са на колекция от изящно изработени сребърни съдове, които могат да бъдат само царско притежание. Неслучайно през IV в. пр. Хр., когато е датирано основното съдържание на находката, подобни съдове се откриват не в некрополите на гръцките полиси. Почти винаги такива находки в Тракия и Македония са определени като дарствени. Има предположение, че Рогозенското съкровище е храмово.