Първи април е денят на хумора, сатирата, забавата, шегата и лъжата! Това е единственият ден в годината, когато можете да се пошегувате с приятелите си, да ги излъжете и изиграете съвсем безнаказано! Дори е задължително да погодите номер някому.
В България 1 април – Денят на шегата и на лъжата опашата – е на особена почит в столицата на хумора – Габрово. На тази дата през 1972 г. в Габрово се създава Домът на хумора и сатирата – своеобразната "визитна картичка" на града.
Навсякъде по света празнуват първи април. Денят на смеха в различните страни носи свой национален колорит и специфичен хумор, присъщ за всяка страна.
Ето как се отбелязва този ден по света:
В Шотландия 1 април се празнува два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е посветен за "задните" части на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.
Във Франция този обичай, предимно градски, наричали "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.
В Англия от невинното "рибно" развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: "Априлски глупак!"
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си “спомняли”, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадяли.
===

1-ви април е Международен ден нахумора и шегата. На този ден всеки човек обича да се пошегува, да се посмее.  1 април денят на хумора е на особена почит вбългарската сталица на лъжата Габрово. Този ден в Габрово се отбелязва с веселотържество, интересни изяви, музика, подаръци, почерпка по габровски и многогости. Обичаят да се лъже на 1 април е доста стар. Въведен е още през 1466 г.от Бургундския херцог Филип и неговия шут. Още от най-стари времена по българскитеземи народните названия на този месец са свързани с "лъжовността" навремето - през април тревата и дръвчетата могат да се излъжат от затоплянето, аслед това да скове студ и да ги умори. В много краища на България април енаречен "Лъжитрав", а старобългарската дума "лъжуняк"доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.

Във Франция наричалитози обичай “априлска риба”. Произходът му се свързва с времето на Карл IX,който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото нагодината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците накраля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци презаприл - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогавасе намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието“априлска риба” е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

Една от най-влиятелните версии за произхода на празника на забавата е свързана с факта, че първоначално на първи април се чествало в много страни, като деня на пролетното равноденствие и времето на Великден. Тържествата за отбелязване на "пролетната нова година" винаги са били придружени от вицове, шеги и смешни лудории. Традиция на празника е жива и сега: причината е самата природа, защото пролетните капризи на времето, хората се опитвали да запълнят с благоразположението на шегите и вицовете.

Другата, също разпространена версия за Деня на смеха е свързана с прехода към Григорианския календар, който е бил въведен от папа Григорий през 1582г. Фактът, че Нова година се празнула през Средновековието не на 1 януари, а в края на март, това било преди 1563-1564г. кралят Шарл Девети (King Charles IX) да направи реформа на календара във Франция. Ето защо, Новогодишната седмица започвала на 25 март и приключвала на 1 април.

В онези дни също е било прието хората да се забавляват през новогодишните празници. Но, независимо от промените в календара, някои консервативно настроени (а може би просто неуведомени) хора продължават да празнуват новогодишната седмица в стар стил. Другите се смяли и шегували за тях, подарявали им "глупави" подаръци и са им викали "априлските глупаци". Така се е родил т. нар. "Ден на шегата."

През 18 век този весел празник е станал широко известен и популярен. Англичаните, шотландците и французите го разпространявали в американските си колонии. В Ден на хумора е било прието да се шегуват хората помежду си и да си правят безсмислена поръчки, например, някой да намери и донесе сладък оцет.

Първоаприлските шеги са изключително разнообразни и обхващат широк диапазон на хора като тези които се майтапят, както и тези, над които се шегуват. Най-известните първоаприлски шеги, които вече са класифицирани в топ 100 на шегите и майтапи за първи април на всички времена (The Top 100 April Fool's Day Hoaxes of All Time), сред които са: падането на кулата в Пиза, репортаж за летящите пингвини, кацане на НЛО в Лондон, смяна на десетичната система за измерване на времето, промяна на числото Pi от 3,14 до 3,0 и много други.