Пресечен е опит за злоупотреби с националната ни история

България придоби матрици на държавните си отличия от Царство България. Две министерства, ВКП и НИМ обединиха усилия за акцията.

Форумът „Византийските църкви” събра български и гръцки учени в Несебър

По инициатива на община Несебър и фондация „А. Г. Левентис”, Националният комитет на Национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) - България и Националният комитет на ИКОМОС - Гърция се събраха през уикенда в града на ЮНЕСКО на научен симпозиум на тема: ”Византийските църкви”.

Да спасим Иракли

Чист плаж - чиста съвест: за поддържан резерват в района на Иракли В навечерието на петата година от съществуването си, и в чест на световния ден за “ремонт на климата”, гражданска група Да спасим Иракли ще отбележи края на циганското лято с мащабно почистване на плажната ивица и с искане за обявяване на поддържан резерват в местността, където интересите не секват въпреки Натура 2000 зоната.

Tilt с три награди от Златната роза

Българо-немската копродукция TILT получи три приза на 29-ия Фестивал на българското игрално кино "Златната роза". Режисьорският дебют на Виктор Чучков-син грабна специалната награда на журито – тази на община Варна и се нареди на второ място според гласовете на публиката, с разлика само три стотни след „Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов. Актьорът Явор Бахаров, който играе Сташ във филма, беше отличен в категорията „Най-добра мъжка роля”, а диплома за индивидуално постижение журито връчи на младия актьор Ованес Торосян за поддържаща роля в TILT. Филмът впечатли журито най-вече заради „намерения творчески подход да бъде разказана и преведена на езика на новото поколение история от близкото ни минало”.

Византийските църкви - тема на научен симпозиум в Несебър

По инициатива на община Несебър и фондация „Левентис”, НК на ИКОМОС- България и НК на ИКОМОС - Гърция се срещат в града на ЮНЕСКО

Пътен полицай на годината

Само 3 точки отделиха младши автоконтрольор Кирил Чифлички от сектор «Пътна полиция» - ОДМВР Бургас от призовото място в Националното състезание «Пътен полицай на годината», провело се от 30.09.т.г. до 03.10. т.г. в София.

Навлизане в международния туризъм. ”Слънчев бряг”- началото през 1957 и преди това…

На 27 септември Световната туристическа организация /СТО/ към Организацията на обединените нации /ООН/ чества Световния ден на туризма.Световната туристическа общност го отбелязва от 1980.Всяка година той протича под определено мото.През настоящата мотото е: “Туризъм и биоразнообразие” като акцентите са насочени към културните и религиозните маршрути.Ако не друго някои браншови организации и други институции се сетиха да честитят празника и да поздравят работещите в бранша.Но като цяло както по Черноморието,така и във вътрешността на страната,прояви,протичащи под това мото и маршрути липсват.

Каблешково празнува 90 г. читалище в града

Родолюбивият български дух не е изгаснал в малкото градче Каблешково, до Поморие. В продължение на 2 дни жителите на града отбелязаха 90 г. юбилей на своето Читалище. Това стана в рамките на традиционния годишен празник на Каблешково. Културни и спортни прояви събраха хората в празничните дни и превърнаха уикендa в истинско народно веселие.

Програма за отбелязване на 22 септември - Ден на Независимостта на България - в Бургас

Независимостта на България е обявена с Манифест на 22 септември 1908 год. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история на страната ни не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.