новини
справочник
заведения
Навлизане в международния туризъм. ”Слънчев бряг”- началото през 1957 и преди това…
28 Септември 2010, Вторник
На 27 септември Световната туристическа организация /СТО/ към Организацията на обединените нации /ООН/ чества Световния ден на туризма.Световната туристическа общност го отбелязва от 1980.Всяка година той протича под определено мото.През настоящата мотото е: “Туризъм и биоразнообразие” като акцентите са насочени към културните и религиозните маршрути.Ако не друго някои браншови организации и други институции се сетиха да честитят празника и да поздравят работещите в бранша.Но като цяло както по Черноморието,така и във вътрешността на страната,прояви,протичащи под това мото и маршрути липсват.
Навлизане в международния туризъм. ”Слънчев бряг”- началото през 1957 и преди това… *
На 27 септември Световната туристическа организация /СТО/ към Организацията на обединените нации /ООН/ чества Световния ден на туризма.Световната туристическа общност го отбелязва от 1980.Всяка година той протича под определено мото.През настоящата мотото е: “Туризъм и биоразнообразие” като акцентите са насочени към културните и религиозните маршрути.Ако не друго някои браншови организации и други институции се сетиха да честитят празника и да поздравят работещите в бранша.Но като цяло както по Черноморието,така и във вътрешността на страната,прояви,протичащи под това мото и маршрути липсват.
Така и в Несебър.Затова няма да е излишно да си припомним не само първата,но и следващите стъпки, които превръщат местността “Слънчев бряг” край Несебър в курорт с международна известност.
Постановление №120/30.06.1958 на Министерския съвет е своеобразната първа стъпка за построяване на хотели и ресторанти в летовищата край Несебър,Врана и местността “Копитото” на Витоша.С постановлението Министерския съвет постановява на Министерството на търговията да построи летовище с окло 2 150 легла,ресторанти и други сгради в местността “Слънчев бряг” и “Дюните” /”Квартала”/ край Несебър.В ПМС №120 се оказва и срока за въвеждане в експлоатация на летовището-второто 3-месечие на 1959,като за този период да се усвоят 3 000 000 лв.
Междувременно на 27.12.1959 излиза Разпореждане №246 на Министерския съвет за създаване на ново самостоятелно предприятие в системата на ДСП ”Балкантурист” с наименование ДСП “Балкантурист”-Несебър.Уставният фонд на предприятието е 50 000 000 лв,като то започва да функционира на 1 април 1959.Самата стопанска дейност по експлоатацията на хотелите, ресторантите и търговската мрежа обаче води началото си от 1 юни 1959.Тогава в експлоатация влиза първият ресторант-“Нептун”,а на 8 юни-и хотел “Калина”.Заедно с тях благодарение на изграждането в усилени темпове от 1 септември 1958, през първия сезон заработват още 17 хотела и 18 хижи с 2 655 легла и 7 заведения с 3 150 стола.
Според обобщените данни през периода юни-септември летувалите в “Слънчев бряг” през 1959 са 18 029.От тях 13 824 са от социалистическите страни,от капиталистическите-128,а българите-4077.
През 1960 броят на летувалите нараства на 30 268,през 1961 те стават 44 149,през 1962-48 188,1963- 55 980,1964-67 765.През 1964 са пръв път в информационния бюлетин за сезона е визиран и броя на нощувките-818 400.
“Стъпките” след 1959 по пътя на световния туризъм показват,че комплексът се развива,увеличавайки своя капацитет от хотели и ресторанти,в които обслужването е на ниво и привлича туристи от близо и далеч.Особено показателен е примерът с нашествието на туристи от ГФР.Докато през 1960 летовниците от ГФР са цифром и словом 1 /един/,през 1961 стават 542,1962-1032,1963-1415,а през 1964 достигат 6 978,като нощувките им достигат 121 523.Датчаните и норвежците пристигат за първи път през 1964.
През 1959 съотношението между български и чуждестранни туристи е 22,61:77,39.То се запазва и през сезон 1964 - 22,71:77,29.
През 1965 броят на хотелите достига 59 с 9 000 легла,а заведенията -42 с 12 000 места.А ето какво си спомня за първите стъпки на “Слънчев бряг” в големия туризъм доайенът на българския туризъм Петър Дойчев:
“През 1957 бе замислено да се изгради втори курортен комплекс в района на широкия залив между нос “Емине” и Созопол, където са разположени Бургас, Поморие и Несебър. Решено бе да се застрои районът на север непосредствено до полуостровния Несебър. Населението не тачеше много този район, може би поради това, че бе осеян от движещи се дюни с незначителна и неугледна крайбрежна растителност, а тя се оказа всъщност много ценна. Този бряг беше изоставен дори от рибарите, които не го ползваха да вадят лодките си при завръщане от морето, което често бушува и залива плажа.
На 30 юни 1958 г. правителството прие постановление № 120 за изграждането на курортна база за международен туризъм с 21 ОО легла. Това решение бе взето въз основа на проучването на авторитетна комисия, която установи, че южната част на нашето Черноморско крайбрежие предлага най-благоприятни условия за летуване и морелечение. Тази констатация се обуславя от географските и климатичните особености на морския бряг на юг от нос “Емине”. Налице е дълбоко врязан тих и спокоен залив с широка плажна ивица от 30 до 60 м., уникални пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, благоприятна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци околности. Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни паметници на културата и неповторима крайбрежна романтика. На мястото, определено да започне първият етап на строителството, заварихме млада тополова гора. Старите гъркини от Несебър - район, населен от векове с гърци - неведнъж ми казваха: "Момче, това е “Царската мера!". Откъде идваше това наименование? Цар Фердинанд решил да построи втори дворец край морето като Евксиноград. Той помолил кмета на Несебър да залесят района. Така тополите били посадени от жителите на Несебър. Дворец не построили, защото Народното събрание отказало да гласува средства. Така идеята на царя не се осъществила, но останала гората, в която бе изградена първата част на курорта „Слънчев бряг”.
По това време Несебър бе западнал, беден градец, чието население се препитаваше главно от риболов, който, както знаем, е късмет, .въпреки че тогава Черно море беше богато на риба. Малките околни лозя не давали богата реколта. Често през зимата силното морско вълнение заливала ивицата, свързваща полуострова със сушата, и така се изолираше Несебър. А през лятото самият град беше обитаван главно от стари сакати и болни хора, които идваха на околните плажове да търсят изцеление на болките си от слънцето. Там ние, учениците от Бургас, отивахме да играем, като си представяхме, че сме герои от филми като "Гунга Дин" и "Крепостта на мъртвите" .
За това, че мястото беше лековито, си спомням как посред нашите игри често чувахме някой да хвърля бастуна си и да се провиква: "Ура, проходих!" Благотворните слънчеви лъчи помагаха за възстановяване на костите.
На мен бе възложено да разведа ръководителите на младежкия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където много скоро започна да се изгражда кк"Слънчев бряг". Още повече че оттогава този нов курорт се сочеше като място за почивка на младежта и децата поради това; че брегът бе плитък и малко залесен и не отговаряше за по-възрастни туристи. Пътувахме с автобус по пътя от Варна до "Слънчев бряг", който тогава не беше добър и минаваше през село Дюлево. Но при пресичането на трите разклонения на Балкана, които слизат към морето, гостите се възхищаваха от прекрасната природа.
По това време на този морски бряг имаше само една дървена барака. Там се беше заселил международен студентски лагер на който идваха главно студенти от Полша и Германия. В бараката се помещаваше кухнята на лагера с два казана, отпред с голям навес за столова и наблизо едно волейболно игрище, това беше целият лагер. Младежите спяха в алпийски палатки. Заварих почерняла от слънцето полска група. Младежите изказваха задоволството си от прекарването тук и особено от вкусната храни - много зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапчета и вкусни градинарска супа ... Нямаше много удобства, дори водата за пиене се носеше с бъчонки. Но студентите бяха доволни и бяха доволни, дори и без осветление. Те непрекъснато повтаряха „Тук ще имате голям успех. Тук ще израсне голям и много търсен курорт”.
На това място днес се намира хотел "Родопа", който първоначално беше общежитие. Наблизо са и хотелите "Карлово", "Калофер" и ресторант „Ропотамо".
Създадената нова строителна организация на самия курорт, имаше план за етапно ежегодно строителство, за да се изгради до 1974 година най-големият морски туристически комплекс у нас, със 113 хотела с над 26 ООО места, вили, къмпинги, над 130 ресторанта, заведения за забавления, нощни клубове, барчета, сладкарници и необходимата за обслужването на туристите инфраструктура. На някогашния запустял бряг израснаха първите хотели в сегашната централна зона. Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни - точно една година след решението на правителството - комплексът прие първите туристи от Чехословакия. В летописната книга на "Слънчев бряг” е записано името на първия турист в комплекса - чехословашкия гражданин Вашек Силвестър от град Острава.
ЗА ПО-ЕФЕКТИВНО СТРОИТЕЛСТВО
Първоначалната концепция за изграждането на "Слънчев бряг” беше същата като тази за "Златни пясъци". Хотелите бяха от три до четири етажа най-много. Но когато през 1960 г. започна израждането на първия 10-етажен хотел. Стана ясно, че високият строеж е по-ефективен.
Главният архитект на кк”Слънчев бряг” Никола Николов и неговият колектив изградиха така хотел "Глобус", след което получиха авторското право за цялостното изграждане на кк"Слънчев бряг". Без подпис на арх. Николов нищо не можеше да се построи или промени в курорта. Така в кк "Слънчев бряг" започнаха да се пускат в експлоатация хотел след хотел и ресторанти отделно от хотелите.
Тук искам да спомена заслугата на проектантите на "Слънчев бряг!”, които не забравиха нашата национална архитектура, умело вплетена в някои сгради. Например хотел "Тракия" е изграден в чист стил на стара българска къща с голям двор и огнище в него. Ако посетим хотелите "Созопол" и "Месемврия", ще видим типичните за старите къщи в района вътрешни дворове.
Успоредно с това започна усилено изграждане на суперструктурата на комплекса, който днес предлага за любителите на различните видове спортове тенискортове, баскетболни и волейболни игрища, миниголф, велосипеди, както и гребни и платноходни лодки, скутери, водни ски, водни колела, воден парашут и др. Създадена е конна база с добре обяздени коне и подготвени инструктори по езда. Организират се екскурзии по земя, море и въздух из вътрешността на страната и интересните туристически обекти в близките Страни.
Голямо предимство за желаещите да почиват в "Слънчев бряг" е това, че могат да пътуват със самолет, с влак, с автобуси, леки автомобили, както и с кораби по море. Изграденото голямо международно летище до Бургас, на 40 минути с кола от "Слънчев бряг", приема директно самолети от цял свят.
КАТО СЕ РОВЯ ИЗ СПОМЕНИТЕ
и сега виждам как всички, не само колегите от туризма, но всички хора по море, във въздуха и на земята, с ентусиазъм вършеха работата си, стараеха се да бъдат дружелюбни към гостите, да им осигурят добри възможности за почивка и да спечелим нови добри приятели на България. Смятам, че този пример нашите приемници трябва добре да запомнят. Лесно се работи, когато е изградена вече добре уредена материална база и могат да се предложат разнообразни възможности за почивка и забавления.
ВСЯКО НАЧАЛО Е ТРУДНО
Естествено, имаше трудности и в изграждането на "Слънчев бряг". Но те се преодоляваха с ентусиазъм."Слънчев бряг" бе определен за курорт с деца, затова още в началото започнаха да се изграждат детски площадки, а впоследствие и детски градини с гувернантки, владеещи чужди езици, които се грижеха добре за децата на чуждестранните туристи. Впрочем, създадоха се и детски градини за работещите в курорта.Наистина началото на "Слънчев бряг" също беше свързано с много романтика и ентусиазъм, с голямо желание за изява и конкуренция, за да се наложи курортът на международния туристически пазар, което и стана.
От нас зависи сега при новите условия на пазарна икономика да се развие по-нататък и по-ефективно това начало,а и новите собственици след приватизацията се включиха активно в реконструкцията и модернизацията на обектите и строеж на нови хотели”.
Максим МОМЧИЛОВ
*Откъсът е от подготвената за печат история на кк “Слънчев бряг”
Несебър Медия
http://nessebarmedia.com/news.php?cat_id=1&id=1213
На 27 септември Световната туристическа организация /СТО/ към Организацията на обединените нации /ООН/ чества Световния ден на туризма.Световната туристическа общност го отбелязва от 1980.Всяка година той протича под определено мото.През настоящата мотото е: “Туризъм и биоразнообразие” като акцентите са насочени към културните и религиозните маршрути.Ако не друго някои браншови организации и други институции се сетиха да честитят празника и да поздравят работещите в бранша.Но като цяло както по Черноморието,така и във вътрешността на страната,прояви,протичащи под това мото и маршрути липсват.
Така и в Несебър.Затова няма да е излишно да си припомним не само първата,но и следващите стъпки, които превръщат местността “Слънчев бряг” край Несебър в курорт с международна известност.
Постановление №120/30.06.1958 на Министерския съвет е своеобразната първа стъпка за построяване на хотели и ресторанти в летовищата край Несебър,Врана и местността “Копитото” на Витоша.С постановлението Министерския съвет постановява на Министерството на търговията да построи летовище с окло 2 150 легла,ресторанти и други сгради в местността “Слънчев бряг” и “Дюните” /”Квартала”/ край Несебър.В ПМС №120 се оказва и срока за въвеждане в експлоатация на летовището-второто 3-месечие на 1959,като за този период да се усвоят 3 000 000 лв.
Междувременно на 27.12.1959 излиза Разпореждане №246 на Министерския съвет за създаване на ново самостоятелно предприятие в системата на ДСП ”Балкантурист” с наименование ДСП “Балкантурист”-Несебър.Уставният фонд на предприятието е 50 000 000 лв,като то започва да функционира на 1 април 1959.Самата стопанска дейност по експлоатацията на хотелите, ресторантите и търговската мрежа обаче води началото си от 1 юни 1959.Тогава в експлоатация влиза първият ресторант-“Нептун”,а на 8 юни-и хотел “Калина”.Заедно с тях благодарение на изграждането в усилени темпове от 1 септември 1958, през първия сезон заработват още 17 хотела и 18 хижи с 2 655 легла и 7 заведения с 3 150 стола.
Според обобщените данни през периода юни-септември летувалите в “Слънчев бряг” през 1959 са 18 029.От тях 13 824 са от социалистическите страни,от капиталистическите-128,а българите-4077.
През 1960 броят на летувалите нараства на 30 268,през 1961 те стават 44 149,през 1962-48 188,1963- 55 980,1964-67 765.През 1964 са пръв път в информационния бюлетин за сезона е визиран и броя на нощувките-818 400.
“Стъпките” след 1959 по пътя на световния туризъм показват,че комплексът се развива,увеличавайки своя капацитет от хотели и ресторанти,в които обслужването е на ниво и привлича туристи от близо и далеч.Особено показателен е примерът с нашествието на туристи от ГФР.Докато през 1960 летовниците от ГФР са цифром и словом 1 /един/,през 1961 стават 542,1962-1032,1963-1415,а през 1964 достигат 6 978,като нощувките им достигат 121 523.Датчаните и норвежците пристигат за първи път през 1964.
През 1959 съотношението между български и чуждестранни туристи е 22,61:77,39.То се запазва и през сезон 1964 - 22,71:77,29.
През 1965 броят на хотелите достига 59 с 9 000 легла,а заведенията -42 с 12 000 места.А ето какво си спомня за първите стъпки на “Слънчев бряг” в големия туризъм доайенът на българския туризъм Петър Дойчев:
“През 1957 бе замислено да се изгради втори курортен комплекс в района на широкия залив между нос “Емине” и Созопол, където са разположени Бургас, Поморие и Несебър. Решено бе да се застрои районът на север непосредствено до полуостровния Несебър. Населението не тачеше много този район, може би поради това, че бе осеян от движещи се дюни с незначителна и неугледна крайбрежна растителност, а тя се оказа всъщност много ценна. Този бряг беше изоставен дори от рибарите, които не го ползваха да вадят лодките си при завръщане от морето, което често бушува и залива плажа.
На 30 юни 1958 г. правителството прие постановление № 120 за изграждането на курортна база за международен туризъм с 21 ОО легла. Това решение бе взето въз основа на проучването на авторитетна комисия, която установи, че южната част на нашето Черноморско крайбрежие предлага най-благоприятни условия за летуване и морелечение. Тази констатация се обуславя от географските и климатичните особености на морския бряг на юг от нос “Емине”. Налице е дълбоко врязан тих и спокоен залив с широка плажна ивица от 30 до 60 м., уникални пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, благоприятна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци околности. Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни паметници на културата и неповторима крайбрежна романтика. На мястото, определено да започне първият етап на строителството, заварихме млада тополова гора. Старите гъркини от Несебър - район, населен от векове с гърци - неведнъж ми казваха: "Момче, това е “Царската мера!". Откъде идваше това наименование? Цар Фердинанд решил да построи втори дворец край морето като Евксиноград. Той помолил кмета на Несебър да залесят района. Така тополите били посадени от жителите на Несебър. Дворец не построили, защото Народното събрание отказало да гласува средства. Така идеята на царя не се осъществила, но останала гората, в която бе изградена първата част на курорта „Слънчев бряг”.
По това време Несебър бе западнал, беден градец, чието население се препитаваше главно от риболов, който, както знаем, е късмет, .въпреки че тогава Черно море беше богато на риба. Малките околни лозя не давали богата реколта. Често през зимата силното морско вълнение заливала ивицата, свързваща полуострова със сушата, и така се изолираше Несебър. А през лятото самият град беше обитаван главно от стари сакати и болни хора, които идваха на околните плажове да търсят изцеление на болките си от слънцето. Там ние, учениците от Бургас, отивахме да играем, като си представяхме, че сме герои от филми като "Гунга Дин" и "Крепостта на мъртвите" .
За това, че мястото беше лековито, си спомням как посред нашите игри често чувахме някой да хвърля бастуна си и да се провиква: "Ура, проходих!" Благотворните слънчеви лъчи помагаха за възстановяване на костите.
На мен бе възложено да разведа ръководителите на младежкия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където много скоро започна да се изгражда кк"Слънчев бряг". Още повече че оттогава този нов курорт се сочеше като място за почивка на младежта и децата поради това; че брегът бе плитък и малко залесен и не отговаряше за по-възрастни туристи. Пътувахме с автобус по пътя от Варна до "Слънчев бряг", който тогава не беше добър и минаваше през село Дюлево. Но при пресичането на трите разклонения на Балкана, които слизат към морето, гостите се възхищаваха от прекрасната природа.
По това време на този морски бряг имаше само една дървена барака. Там се беше заселил международен студентски лагер на който идваха главно студенти от Полша и Германия. В бараката се помещаваше кухнята на лагера с два казана, отпред с голям навес за столова и наблизо едно волейболно игрище, това беше целият лагер. Младежите спяха в алпийски палатки. Заварих почерняла от слънцето полска група. Младежите изказваха задоволството си от прекарването тук и особено от вкусната храни - много зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапчета и вкусни градинарска супа ... Нямаше много удобства, дори водата за пиене се носеше с бъчонки. Но студентите бяха доволни и бяха доволни, дори и без осветление. Те непрекъснато повтаряха „Тук ще имате голям успех. Тук ще израсне голям и много търсен курорт”.
На това място днес се намира хотел "Родопа", който първоначално беше общежитие. Наблизо са и хотелите "Карлово", "Калофер" и ресторант „Ропотамо".
Създадената нова строителна организация на самия курорт, имаше план за етапно ежегодно строителство, за да се изгради до 1974 година най-големият морски туристически комплекс у нас, със 113 хотела с над 26 ООО места, вили, къмпинги, над 130 ресторанта, заведения за забавления, нощни клубове, барчета, сладкарници и необходимата за обслужването на туристите инфраструктура. На някогашния запустял бряг израснаха първите хотели в сегашната централна зона. Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни - точно една година след решението на правителството - комплексът прие първите туристи от Чехословакия. В летописната книга на "Слънчев бряг” е записано името на първия турист в комплекса - чехословашкия гражданин Вашек Силвестър от град Острава.
ЗА ПО-ЕФЕКТИВНО СТРОИТЕЛСТВО
Първоначалната концепция за изграждането на "Слънчев бряг” беше същата като тази за "Златни пясъци". Хотелите бяха от три до четири етажа най-много. Но когато през 1960 г. започна израждането на първия 10-етажен хотел. Стана ясно, че високият строеж е по-ефективен.
Главният архитект на кк”Слънчев бряг” Никола Николов и неговият колектив изградиха така хотел "Глобус", след което получиха авторското право за цялостното изграждане на кк"Слънчев бряг". Без подпис на арх. Николов нищо не можеше да се построи или промени в курорта. Така в кк "Слънчев бряг" започнаха да се пускат в експлоатация хотел след хотел и ресторанти отделно от хотелите.
Тук искам да спомена заслугата на проектантите на "Слънчев бряг!”, които не забравиха нашата национална архитектура, умело вплетена в някои сгради. Например хотел "Тракия" е изграден в чист стил на стара българска къща с голям двор и огнище в него. Ако посетим хотелите "Созопол" и "Месемврия", ще видим типичните за старите къщи в района вътрешни дворове.
Успоредно с това започна усилено изграждане на суперструктурата на комплекса, който днес предлага за любителите на различните видове спортове тенискортове, баскетболни и волейболни игрища, миниголф, велосипеди, както и гребни и платноходни лодки, скутери, водни ски, водни колела, воден парашут и др. Създадена е конна база с добре обяздени коне и подготвени инструктори по езда. Организират се екскурзии по земя, море и въздух из вътрешността на страната и интересните туристически обекти в близките Страни.
Голямо предимство за желаещите да почиват в "Слънчев бряг" е това, че могат да пътуват със самолет, с влак, с автобуси, леки автомобили, както и с кораби по море. Изграденото голямо международно летище до Бургас, на 40 минути с кола от "Слънчев бряг", приема директно самолети от цял свят.
КАТО СЕ РОВЯ ИЗ СПОМЕНИТЕ
и сега виждам как всички, не само колегите от туризма, но всички хора по море, във въздуха и на земята, с ентусиазъм вършеха работата си, стараеха се да бъдат дружелюбни към гостите, да им осигурят добри възможности за почивка и да спечелим нови добри приятели на България. Смятам, че този пример нашите приемници трябва добре да запомнят. Лесно се работи, когато е изградена вече добре уредена материална база и могат да се предложат разнообразни възможности за почивка и забавления.
ВСЯКО НАЧАЛО Е ТРУДНО
Естествено, имаше трудности и в изграждането на "Слънчев бряг". Но те се преодоляваха с ентусиазъм."Слънчев бряг" бе определен за курорт с деца, затова още в началото започнаха да се изграждат детски площадки, а впоследствие и детски градини с гувернантки, владеещи чужди езици, които се грижеха добре за децата на чуждестранните туристи. Впрочем, създадоха се и детски градини за работещите в курорта.Наистина началото на "Слънчев бряг" също беше свързано с много романтика и ентусиазъм, с голямо желание за изява и конкуренция, за да се наложи курортът на международния туристически пазар, което и стана.
От нас зависи сега при новите условия на пазарна икономика да се развие по-нататък и по-ефективно това начало,а и новите собственици след приватизацията се включиха активно в реконструкцията и модернизацията на обектите и строеж на нови хотели”.
Максим МОМЧИЛОВ
*Откъсът е от подготвената за печат история на кк “Слънчев бряг”
Несебър Медия
http://nessebarmedia.com/news.php?cat_id=1&id=1213
Прочетено: 5245 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
