Празникът е наричан още Благовец, Благовещене, Благоец.

В календара на Християнската църква празникът е утвърден през VII в.
Счита се, че тъкмо на този ден, 9 месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явил архангел Гавраил. Той й съобщил, че ще стане майка на сина на Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника - Благовещение.

В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са "благи"; "плашат" овошките, които не дават плод; бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.
Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици.
Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
Според поверието, на този ден излизат самодивите и самовилите. Събуждат се и излизат от дупките змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания прогонват влечугите. В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.

Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.

В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.

Евангелие от Лука, Гл.1.
    26. А на шестия месец бе изпратен от Бога ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
    27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария.
    28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
    29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
    30. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога;
    31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
    32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
    33. и ще царува над дома Яковов до-веки, и царството Му не ще има край.
    34. А Мария рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
    35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.