Православната църква чества един от своите най-важни и тържествени празници - Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. 

4 пъти през годината църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, преди Възкресение Христово; на 1 август и на 14 септември. 
Кръстовден се въвежда в християнската календарна празничност във връзка със следните събития в историята на религията: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Кръста на Голгота и връщането му от персийски плен. 

На Кръстовден - денят и нощта се кръстосват  и стават равни по времетраене. Често българите казват, че с Кръстовден настъпва есенният сезон. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български крайща се поставя началото на есенната оран и сеитба. Започва гроздоберът.  В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.