Биоразнообразие и значение на ПОМОРИЙСКОТО ЕЗЕРО

За да бъде съхранено световното богатство от тези чувствителни екосистеми на този ден през 1971 г. в град Рамсар, Иран, няколко страни подписват Международна договореност – Конвенцията за влажните зони, чиято цел е да насърчи опазването и устойчивото им използване.Влажните зони са ресурс с огромна икономическа, културна, научна и рекреативна стойност. Посегателството върху тях и тяхната загуба нанасят сериозни, дори непоправими екологични щети. Затова тяхното опазване е от изключително значение.Влажните зони трябва да се опазват чрез разумно ползване, т.е. по начин съвместим с естествените екосистеми и да се възстановяват и поддържат там, където това е възможно.В края на 2002 г. България удвои своите рамсарски места. Сред тях е и Поморийското езеро – уникална екосистема използвана от векове за добив на лечебна кал и сол. Въпреки усилията на природозащитниците обаче все още малцина осъзнават необходимостта от запазване на това природно богатство, което може да се превърне и в емблема на града.    Поморийско езеро е част от влажните зони на България, които днес заемат едва 0,1 % от територията и. Езерото е със статут на защитена местност, обявено със заповед на Министъра на околната среда и водите, както и настояща Рамсарска територия по силата на конвенцията за опазване на влажните зони с международно значение.Най-голямата му ценност е неговото орнитологично богатство. Тук минават първите есенни прелетници по миграционния път ”Виа Понтика”. В района са установени около 215 вида птици, като 5 от тях са световно застрашени: къдроглав пеликан, малък корморан, тръноопашата потапница, белоока потапница, ливаден дърдавец. Езерото е важно място за гнездене на саблеклюна, кокилобегача, белочелата рибарка и морския дъждосвирец.Построените от природозащитници изкуствени острови са заети от колониите на гривести и челни рибарки. Езерото е рай за дъждосвирците и зимовище на немия лебед.Поморийската лагуна е част от най-големия и ценен комплекс бургаски влажни зони и е добър пример за съвместно съжителство на традиционни човешки дейности като солодобив и калодобив и на богато биологично разнообразие.От всички нас зависи да запазим езерото и околностите му чисти и да се радваме по-дълго на неговите атрактивни и редки обитатели.С образование и продължително планиране тези ценни ресурси могат да бъдат използвани от бъдещите поколения без да се прави компромис с природата.
Източник: pomorie.org

Тази статия е разглеждана: 2566 пъти



» обратно