Известно е още като езеро Вая. То е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част е 4,5 км. Площта на водната повърхност 2760 ха. Дълбочината му достига до 1,3 м. От морето го отделят пясъчна коса, в която е изграден индустриалния квартал на Бургас. В южния си край езерото образува плитък залив, който в миналото е имал връзка с Мандренското езеро. Понастоящем Бургаското езеро е свързано с морски квартал, свързващ с шлюз. В западната му част се вливат реките Айтоска, Съндър дере и Чукарска. Водата на езерото е слабо солена със значителни сезонии и годишни колебания. Обгърнато е с пръстен от тръстика, която в западната част образува голям и плътен масив.

Бургаското езеро има богат растителен и животински свят, с което привлича все повече наблюдатели. Безгръбначните животни са над 60 вида. Рибите са 23, а от птиците до този момент са наблюдавани 254 вида. Много от тях са редки за България, Европа, а 9 от тях и за света. Някои от птиците като чапли, големи корморани, кокилобегача, гмурци и др. гнездят, а други като гъски, патици, пеликани, лебеди го използват за зимуване и почивка по време на миграциите. Поради това е обявено за орнитологично важно място (ОВМ) в Европа.

През 1997 западната му част с площ от 379,4 ха е обявена за защитена с цел да се запазят гнездещите колонии от нощни, малки, бели и гривести чапли и други водолюбиви птици. От гнездещите видове големия корморан наброява над 200 гн.дв., нощната чапла до 10 гн.дв., малката бяла чапла - 25 гн.дв., гривестата чапла около 10 гн.дв., сивата чапла - 15 гн.дв. По-интересни зимуващи птици са малкият корморан - 5800 екз., къдроглавият пеликан - над 300 екз., голямата белочела гъска - над 20 000 екз., червеногушата гъска - 6450 екз., кафявоглавата потапница - над 13 000 екз., клопачът - над 6000 екз., качулатата потапница - до 16 000 екз., тръноопашатата потапница - до 2000 екз.

В миналото Бургаското езеро е бил най-високопродуктивният водоем в България.От него са добивани стотици тонове риба, раци, дивеч.С построяването на Нефтохимическият комбинат край Бургас то загубва до голяма степен голямото си стопанско значение.От няколко години замърсяването на езерото е преустановено и в него се наблюдава постепенно увеличаване на рибната фауна и дивеча.През 2001г. с финансовата подкрепа на БШПОБ беше почистен канала, свързващ езерото с морето, което позволи навлизането на големи количества морски кефал и др. видове, което значително увеличи риболвната стойност на езерото и даде препитание на много от местните рибари.

Вече 3г. през Август се организира младежка бригада за постояването на платформи за гнездене на пеликани, както и на укритие за наблюдението им, изключващо фактора безпокойство. За съжаление все още недобросъвесните рибари или бракониери безпокоят птиците, което до момента изкючва вероятността те да гнездят в нашите езера.