Бръшлян е село в Югоизточна България, в Община Малко Търново, Област Бургас. Името на селото до 1934 година е Сърмашик и е увековечено в химна на Странджа планина — песента „Ясен месец веч изгрява“.
Село Бръшлян се намира в Странджа, на 14 км северозападно от Малко Търново, на 64 км от южно от Бургас, на два километра от пътя Малко Търново — Звездец и на 4 км от границата с Турция. Както цялата територия на община Малко Търново, то е част от Природен парк „Странджа“. Населението, както и в останалите странджански села, е силно намаляло и застаряло.

Село Сърмашик възниква през 17 век, когато жителите на трите махали Юрта, Селище и Живак се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през 19 век е голям животновъден център. Жители на селото участват в Хетерията от 1821. През селото е преминавал и Васил Левски, като къщата, в която е нощувал е запазена и днес.

В Сърмашик се развива Сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. На 2 април 1903 г. част от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват воеводата на четата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Жителите на селото участват активно и в самото въстание.

Село Сърмашик е присъединено към България през 1913 г. след Балканската война. От средата на 20 век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през 1926 г., днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян — наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото.

От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18-19 век. 76 къщи са архитетурни паметници на културата, 9 от тях — с национално значение. Най-старата къща в селото е строена в средата на 17 век и още се обитава.

С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871-1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

Село Бръшлян се намира в границите на Природен парк „Странджа“, а землището на селото граничи с резервата Витаново, долината на река Велека и пъстървовия рибарник на река Катун.