Бургас Общини Страната Свят Бизнес Лайфстайл Спорт Ние, Вие, Те
Добави Информация РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

Значение на флората като природен компонент и природен ресурс
Естествената растителност е основен фактор при формирането на природната среда и за подържане на нейното равновесие. Различните типове растителност имат голямо климатично, водорегулиращо и почвозащитно значение. Особено голямо е значението на горската растителност, която пречиства приземния въздух и го обогатява с кислород. В този смисъл горската растителност със своето естетично изражение създава големи възможности за рекреация. Едновременно с това тя се явява оптималната обстановка за обитаване на животните и осигуряване на тяхното изхранване.
Растителността е и важен природен ресурс. Тя е източник на дървесина, която се използва в промишлеността /дървообработваща, целулозно-хартиена, химическа и др./. Естествената растителност е източник на плодове /малини, ягоди, капини, боровинки, шипки, гъби и др./ и билки /мащерка, жълт кантарион, мента, маточина и др./, които освен за директна консумация от населението се използват и в промишлеността.

2. Фактори, определящи разнообразието на българската флора

Разнообразието на флората се определя от преходното физикогеографско положение, палеогеографското развитие на територията на страната, разнообразния релеф и стопанската дейност на човека.

Физикогеографското положението на България в юго-източната част на Европа, съседството и с Мала Азия обуславят миграционния произход на растителността във преходната ивица на евроазиатския континентален блок. Тук се осъществява постепенен преход на морфотектонските, хидроклиматични и биопочвени компоненти на Средна и Източна Европа към тези на Средиземноморието и Мала Азия. Съседството ни със Средиземно море е предпоставка за проникването на някои представители на вечнозелената дървесна растителност от средиземноморски тип. Връзката ни с румънските степи, а чрез тях и със степните земи на Руската равнина е определило наличието на тревна растителност от степен характер. Принадлежността на България към Югоизточната провинция на Средноевропейската флористична област обуславя широкото разпространение на средноевропейските широколистни гори. В районите на високите планини добре са развити иглолистните гори от северноевропейски тип, а в най-високия планински пояс се установява наличието на арктично-алпийска растителност.

Тези различни по характер флористични влияния, поради сложната морфохидрографска структура и дълбокото разчленение на релефа, не показват постепенна преходност, а се отличават с добре изразени миграционни връзки и ясно обособени направления по които се е извършвало проникването на съответната нетипична за земите ни растителност. Чрез Карпатите и тяхната орографска връзка със Старопланинската система се е осъществило проникването и разселването на дървесни и тревни видове от Средна и Северна Европа. Това се потвърждава и от факта,че 82% от високопланинските растителни видове на Рила имат широко разпостранение и в Южните Карпати. Стара планина играе ролята на фитоклиматична бариера за проникването на по-топлолюбива флора на север и по-студенолюбива флора на юг. Същото се отнася и за Рила, Пирин, Западни Родопи, Осогово, Беласица, Славянка. Проникването на топлолюбивата средиземноморска растителност е станало през долините на Струма, Места, Марица и Тунджа, седловините на Източни Родопи и меридионално простиращото се Черноморско крайбрежие.

Палеогеографското развитие на земите ни през плиоцена и кватернера е повлияло върху характера и географското разпределение на растителността в България. През плиоцена се развива, съобразно с климатичните особености, по-топлолюбива и влаголюбива растителност, разпространена предимно около езерните басейни. Съществени промени в растителността са настъпили през кватернера, когато северните части на континента Европа и планините са били покрити с ледници. Поради това растителните видове, обитаващи северните райони отстъпват на юг, а тези от високите части на планините отстъпват към подножията им. Освен това редица растителни видове загиват, а оцелелите се срещат и днес в най-високите части на Рила и Пирин. Тези видове се наричат реликти. В България реликтите са с терциерна и кватернерна възраст. Една част от тях се запазват в така наречените убежища /например Странджа планина/, които са им помогнали да преживеят неблагоприятните климатични промени, а друга част от реликтите са се запазили поради по-голямата си адаптивна способност. В Странджа се срещат около 30 терциерни растителни реликти - странджанска зеленика, лавровишня, източен бук и др., в Преславската планина /конски кестен/, в Славянка и Пирин /черна мура/, Рила, Пирин, Витоша /бяла мура/. Кватернерните реликти са разпространени във високопланинските части на планините - върбата джудже, снежната тинтява, алпийско велигденче и др. В България се срещат и растителни видове характерни само за нейната територия. Те се наричат ендемити. Наброяват около 250 вида - рилска иглика, българска капина, родопско велигденче и др. През холоцена в характера и географското разпространение на растителността настъпват значителни промени. През топлите и хладни периоди в равнинно-хълмистите територии се развиват дъбово-габъровите гори, а във високопланинските части се обособяват поясите на буковите и иглолистни гори. В края на холоцена промените са свързани със стопанската дейност на човека. Започва стихийна сеч и прекомерна паша, стихийно бране на билки и горски плодове в резултат на което се обезлесяват и обезтревяват значителни райони от страната. Променя се характера на растителността, като естествената растителност се заменя с културна. Налице са редица деградивни изменения и намаляване обхвата на полезната горска и тревна растителност и разпространението на плевелите.

3. Хоризонтално и вертикално разпределение на растителността

Флората на България е сравнително разнообразна и много богата. Тя включва около 3600 вида висши растения. Различават се пет зонални растителни комплекса.

Широколистни листопадни горски, смесени и храстови съобщества. Разпространени са в низините, равнините, ниските планини, дори на височина до 1500 м.н.в. /обикновен бук или смесен с иглолистни видове/. Дървесните видове с най-голямо участие са бук, дъб и габър, както и крайречните съобщества, основни представители на които са тополата и върбата, полски ясен и полски габър. Срещат се и липи, полски клен, дива ябълка и круша и др.

Иглолистни и иглолистно-дребнолистни горски и храстови съобщества. Разпространени са главно в планините над буковия пояс. Съставени са от бял бор, смърч, бяла и черна мура /Пирин и Славянка/, макар и по-рядко се среща и елата и черния бор /обикновено в по-ниския планински пояс/. От иглолистните храсти най-широко разпространение има хвойната и клекът, който е ограничен само в субалпийския пояс на по-високите планини.

Преходносредиземноморски /псевдомаквиси/ съобщества. Разпространени са в подножието на Източни Родопи, в средното поречие на р. Бяла /по протежение на границата ни с Турция/, в района на Харманли и Свиленград. Псевдомаквисите разпространени по долината на р. Струма /на юг от Кресненския пролом/, по долината на р. Места /при с. Дебрен / и в някои части на Странджа са с различен видов състав. В Източни Родопи са разпространени характерните видове: грипа /зеленика/, червена хвойна, кукуч /терпентиново дърво/ и драка. По долината на р.Струма и Места характерен вид е пърнарът. В Странджа характерни средиземноморски видове са пиренът, бодливата зайча сянка и дивият жасмин.

Колхидско-средиземноморски тип листопадни гори /мезофитни горски съобщества/. Разпространени са в Странджа и в Източна Стара планина. Представени са от източен бук, който е терциерен реликтен вид. В Странджа е характерен и вечнозелен колхидски подлес, представен от странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво. С нарастване на надморската височина горите от източен бук преминават в гори от източен горун.

Степоподобни тревисти съобщества. Разпространени са в крайните североизточни и северни придунавски части. В тях участват евразийски степни растения - различни видове коило, пирей, житняк, овсига, горицвет и др.

Височинните растителни пояси в България са породени от вертикалното зониране на климата и почвите. Обособени са шест височинни пояси.

Пояс на ксеротермните /сухолюбиви/ дъбови гори до 7700м.н.в. Развит в низините, хълмистите райони и подножията на планините. Основни формации, които го изграждат са тези на цера, благуна, вергилиевия дъб, келявия габър, косматия дъб, мъждряна, обикновения орех и др. Храстовите формации са представени от драката, люляка, смрадликата и др. От тревния пояс широко разпространение имат житните треви.

Пояс на мезофилните / средновлаголюбиви/ и ксеромезофилни дъбово-габърови гори /от 600-700 до 900-1000 м.н.в./. Разпространени по северния склон на Стара планина, Средна гора, Родопите и западните гранични планини. В него най-разпространени са формациите на обикновения горун, габъра и явора. В Странджа и Източна Стара планина се срещат гори от източен горун и източен бук, а обикновения кестен е разпространен в планините Славянка, Беласица, Пирин и Западна Стара планина. Храстовите съобщества са представени от обикновена леска, обикновена хвойна, а тревните съобщества от садината, обикновената полевица, валезийската власатка и др.

Пояс на буковите гори /от 900-1000 до 1300-1500 м.н.в./. Разположен по северните склонове на планините. Основните съобщества са представени от обикновен бук, на второ място - габър, черен бор, бреза и трепетлика. Към горната граница на пояса се срещат и смесени съобщества от бук, ела, от бук и смърч и др.


Пояс на иглолистните гори /от 1300-1500 до 2000-2200м.н.в./. Представен в Рила, Пирин, Западни Родопи. Характерни представители за пояса са белия бор, смърча, бяла и черна мура. Срещат се и формациите на брезата, трепетликата и елата. От храстите значително разпространение имат сибирската хвойна, черната и синя боровинка.

Пояс на субалпийските храстови съобщества /от 2000-2200 до 2500 м.н.в./. Развит във всички високи планини. Доминиращи са клековите формации, следвани от формациите на сибирската хвойна, боровинките, зелена елша и лапландска върба.

Пояс на алпийската растителност/ от 2500 до 2925 м.н.в./. Представен предимно в Рила и Пирин. Най-разпространена е тимотейковата гъжава, извитата острица, голата острица и различните видове власатка. Среща се и синята боровинка, тревистата върба, мрежолистната върба и др.

Азонални растителни съобщества са лонгозните гори, разположени около устията на черноморските ни реки. Характеризират се с голям брои дървесни видове /над 40/, наличието на лиани, като най-типични представители са бръшлянът, дивата лоза и др. Азонални съобщества са и псамофитната растителност, халофитната и антропофитната растителност.

4. Фитогеографско райониране

България във фитогеографско отношение принадлежи към Средноевропейската и Средиземноморската фитогеографска област. На територията на страната са отдиференцирани осем фитогеографски райони.

Добружански фитогеографски район, обхваща Южна Добруджа. Характеризира се със силно стеснени ареали на естествената лесостепна и степна растителност.

Крайдунавски фитогеографски район. Заема по-голямата част от Дунавската равнина в обсега на льосовата ивица. Лесостепната растителност е запазена върху десените долинни склонове - дъбови и брястови гори.

Севернобългарски фитогеографски район. Обхваща Лудогорието, Предбалкана и Стара планина. Преобладава средноевропейската широколистна растителност /представена от дъб, габър и бук/. На горната граница на бука са запазени и иглолистни гори и хвойнови храсти, във високите билни части на Стара планина е развита тревната растителност.

Западнопланински фитогеографски район. Обхваща Витошкото и Ихтиманско Средногорие, планините в Крайще, Осогово, Рила и Западни Родопи. В по-ниския пояс на района се наблюдават средноевропейска широколистна растителност, за която свидетелствуват остатъци от дъбови и брястови гори. Над буковите гори са разпространени иглолистните и придружаващия ги боровинков подлес. Най-високите части от района са заети от алпийска и тревна растителност.

Горнотракийски фитогеографски район. Обхваща източната част на Задбалканските котловини, Средногорието, Горнотракийската низина, Средното тунджанско поречие и Източните Родопи. Преобладаващи са преходно-средиземноморски растителни видове и много реликтни видове, като най типичен е силиврякът.

Черноморски фитогеографски район. Обхваща черноморската крайбрежна ивица, където широко разпространение има преходно-средиземноморската растителност с опадливи листа. Добре развити са лонгозните гори, както и реликтната понтийска растителност.

Странджански фитогеографски район. Заема разклоненията на Странджа. Растителността е представена от дъбови гори, придружени на места от източен бук и подлес, представен от понтийска реликтна растителност.

Пиринският фитогеографски район. Заема средните части от долините на Струма, Места и оградните планини Огражден, Беласица, Пирин, Славянка. Ниският пояс е представен от вечнозелена, склерофитна храстова растителност с типични представители зелениката, дървовидна хвойна, вечнозеления дъб /пърнар/. По северното подножие на Беласица е разпространена кестенова гора, а в Пирин и Славянка реликтните гори от черна мура.

5. Растителни ресурси

Естествената горска растителност е важен източник на дървесина за нуждите на промишлеността. Горският фонд заема около 1/3 (34,9%) от територията на страната и заема площ от 3 872 938 ха. Средната лесистост на страната е ниска - около 30%, но има и райони, където тя е под 10%. От залесената горска площ около 34% се пада на иглолистните, около 66% на широколистните гори. От площта на широколистните гори само 18% са заети от високостеблени широколистни видове, а около 23% са гори за реконструкция. Преобладават младите /1-20 години/ иглолистни насаждения . Те заемат около 60% от цялата площ на иглолистните гори. С най-малко участие са горите на възраст над 100 години, а при широколистните гори преобладават дърветата на възраст над 100 години.

Дървесният запас на страната възлиза на 400млн. плътни м3. Най-големи са запасите в широколистните гори- 246 млн. плътни м3. В иглолистните те са 158 млн. плътни кубични метра. Горите със стопанско значение са 70% от горите, а горите със специално значение - 30%. От втората група с най-голяма площ са защитените гори /46% / и рекреационните гори /21%/. Общо за страната трябва да се посочи, че средния дървесен запас се съчетава с ниска средна възраст на горите, нисък среден бонитет и нисък среден прираст. С най-добри качествени и количествени характеристики са горските екосистеми в Западните Родопи, Рила и Пирин и Странджа.

6. Проблеми, породени от стопанската дейност на човека

Неправилна експлоатация на горите поражда редица проблеми:

- намаляване на лесистоста в южните склонове на Стара планина, Източни Родопи, Южен Пирин, Огражден;

- влошен е съставът на растителните съобщества /1/3 от всички гори в страната са нискостеблени, а от тях половината са закелевяли/. Повечето от 70% от церовите и дъбовите и около 20% от буковите гори са издънкови и малоценни . Силно деградирани са ливадите и пасищата /2/3 от тях подлежат на реконструкция/;

-извършва се подмяна на първичните растителни съобщества с производни, които са с по-ниска продуктивност и по-малоценни, особено в равнината част на страната; това довежда до намаляване на естественото разпространение на редица растителни съобщества;

- прекомерното развитие на насекоми - вредители, довежда до широко развитие на явлението “обезлистване” на дървесните видове. Особено засегнати са горските екосистеми в Южна България, Завалска планина, Плана, Същинска и Ихтиманска Средна гора, южните склонове на Сърнена гора, южните склонове на Стара планина;

-изтощаване на естествените ресурси на горските плодове и билки, поради неправилното им събиране.


II. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

1. Значение на фауната като природен компонент и природен ресурс

Богатата и разнообразна фауна на България е неразривно свързана с богатата и разнообразна флора. Тя представлява много важен компонент на природната среда. Нейното хармонично съчетаване и дозиране с останалите компоненти на природната среда представлява важно условие за поддържане на екологичното равновесие в природната среда. Наблюдава се голямо единство между растителните видове и тревопасните животни и между хищните животни и тревопасни видове. Голяма част от насекомите са вредни за естествената растителност, селскостопанските култури, за домашните животни и човека. В същото време те представляват естествена храна за много птици. Дребните хищници са храна на по-едрите хищници и т. н. Между полезните за човека фаунистични видове са някои насекомоядни птици - розовият скорец, щъркелът, сивата яребица, прилепите и др.

Дивите животни са обект на ловуване от човека - заек, лисица,дива свиня, сърна. От пернатия дивеч обект на ловуване са сивата скална яребица, пъдпъдък, дивите гълъби, гургулицата, дивите гъски и дивите патици.

2. Фактори за формирането и развитието на фауната

Голямото фаунистично разнообразие е отражение на физикогеографското положение, палеогеографското развитие и разнообразния релеф.

Физикогеографското положение на България е позволило да се разшири ареалът на животинските видове от съседните на нас територии. Междинното климатично положение на България е обусловило адаптирането и възникването на множество и различни по характер животински видове.

През плейстоцена се развиват сравнително топлолюбиви животински видове. Една част от тях през ледниковита епоха се адаптират към суровите климатични условия, а друга част емигрира или напълно изчезва. Част от фауната в България е проникнала у нас от арктичните области. Запазените терциерни реликти у нас са някои видове паяци /във Варненския карстов район/, птицеядния паяк /Голо бърдо/ и др. Плейстоценски реликтни видове обитават най-високите части на Рила и Пирин - паяк тъкач и др. През плейстоцена орографската преграда на Стара планина е способствала за обособяването на средноевропейски фаунистични видове на север от нея и за средиземноморски - на юг от нея. При появата на човека нашите земи са обитавани от едри бозайници, които по-късно изчезват - мамонтът, вълнест носорог, пещерна мечка, пещерна хиена, пещерен вълк, северен елен. Човекът със своята стопанска дейност /директно унищожаване или промяна на условията на тяхното развитие / довежда до изчезването на редица фаунистични видове.

3. Вертикално разпределение

В страната ни са установени над 15 000 животински вида, които съставляват около 15% от видовото разнообразие на континента Европа. Предполага се, обаче че действителният състав на фауната ни е около 35-50 хил. вида. Но поради недостатъчната изученост някои от тях не се включват във видовия състав. Най-многобройни са насекомите, следвани от паякообразните. Гръбначните видове са само 700, включително 200 вида риби. Животинския свят в България е обособен в четири основни пояса.

Фауна на дъбово-габъровия пояс /на 900-1000м.н.в./. Този пояс е най-богатия във фаунистично отношение, независимо, че площта на обработваемите площи е значителна. От безгръбначните най-характерни са степните видове правокрили насекоми, богомолките, сухоземни охлюви и др. Гръбначните животни са представени от гризачите /хомяци, полски мишки, лалугери, порове и др/. Земноводните и влечугите са представени от зелената крастава жаба, гущери, шипоопашатата жаба и др. Степните птици са представени от пъдпъдъците , яребица, степен орел, дропла и др. С този пояс са свързани и единствените представители на термитите. Гръбначните животни се придвижват, но в по-голяма степен се придържат към този пояс, отколкото към следващия. Такива представители са горският сънливец, горският гущер, кълвачите, пепелянката, смокът и др.

Фауна на буковия пояс. Характеризира се със сравнително по-бедна фауна, което е във връзка с промяната в климатичните условия. Пеперудите са типични представители на безгръбначните - пауново око, чиито гъсеници се хранят с листата на бука. Птичата фауна е представена от горския певец, горската дърволаска, големият синигер, зеленият кълвач, различни видове коприварчета и др. От влечугите са представени слепокът, бързият гущер, и др., а от бозайниците се среща глиганът, благородният елен, обикновеният сънливец, сърната и др.

Фауна на иглолистния пояс. Представена от студоустойчиви фаунистични видове. Птичата фауна е представена от дърволазката, трипръстия кълвач, кръсточовката, червенушката и глухаря. Сокерицата гнезди в този пояс, но се придвижва по време на узряването на лешниците в ареала на смесените широколистни гори. Кафявата горска полевка, подземната полевка, както и придвижващите се в другите пояси сърни, елени, вълци, мечки и др. са представители на бозайниците. От влечугите характерна е усойницата, а от земноводните - алпийският тритон и планинската жаба.

Фауна на субалпийския и алпийския пояс. Обитателите на този пояс се срещат и в иглолистния пояс. От безгръбначните се срещат скакалци, пеперуди, хоботници, листояди, бръмбари-бегачи и др. От гръбначните най-добре представени са птиците - орли, соколи, малък ястреб, скална лястовица, скален дрозд и др., а от бозайниците - дивата коза и снежната полевка. От земноводните и влечугите на най-голяма височина се среща дъждовникът, алпийския тритон, планинската жаба, живораждащият гущер и усойницата.

4. Зоогеографско райониране

Голямото фаунистично разнообразие на България териториално е обединено в следните зоогеографски райони.

Дунавскоравнинен фаунистичен район. Обхваща Дунавската равнина /без Добруджа/. Най-типични представители са сърната, глиганът, а най-характерни са сивите полевки, мишките, заекът, от птиците - яребицата, пъдпъдъкът и враната. Степните животински видове са представени от степния пор, европейския лалугер и обикновения хомяк.

Старопланински фаунистичен район. Обхваща Предбалкана и Стара планина. Срещат се високопланински фаунистични видове - дива коза, алпийска гарга, врана, орел, от влечугите - усойница, от земноводните - пъстрият дъждовник и алпийският тритон.

Западнобългарски фаунистичен район. Обхваща земите на юг от Западна Стара планина и на север от Осогово и Рила. Разпространени са както западно- така и средноевропейски и средиземноморски видове.

Добружански фаунистичен район. В него преобладават степните фаунистични видове /лалугер, хомяк, заек, степен орел, лешояд/, едри хищници /вълк, лисица/, а от дребните - пъстрият и степният пор.

Централен високопланински фаунистичен район. Обхваща планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Славянка и др. В северната му част са представени алпийски и карпатски видове, а в южната - средиземноморски фаунистични видове. Установени са 50 вида паяци .

Горнотракийски фаунистичен район. Разположен между Стара планина и Родопите. Преобладават европейско-сибирските фаунистични видове /воден плъх, колхидски фазан, скална яребица /, но се срещат и голям брой средиземноморски видове /нощен гущер, гекон, жълтокоремен гущер, змията червейница, каспийска блатна костенурка/.

Крайчерноморски фаунистичен район. Обхваща крайбрежната ивица. Характерни представители на фауната тук са средиземноморски паяци и влечуги. От бозайниците типичен представител е чакалът.

Струмско-Местенски фаунистичен район. Обхваща долината на р.Струма и Места. Характерни тук са едрите паякообразни, македонски гущер, скорпионите и др.

Долнотракийски фаунистичен район. Обхваща поречията на Марица и Тунджа в близост до южната ни граница. Характерни са влечуги и степни малоазиатски видове - мишевидният сънливец, сивият малък хомяк , а от насекомите - скакалците .

5. Фаунистични ресурси

От животинските видове под режим на ползване са поставени 2 вида безгръбначни, 80 вида риби, 27 вида птици, 18 вида бозайници, по един вид земноводни и влечуги.

Държавните дивечовъдни бази в България са 7 в страната. Площта им възлиза на 24 859 ха. и в тях обитават 4 061 броя животни. По-големите бази са Царево, Шумен, Девин и др.

Повече от 2/3 от рибната сладководна фауна е съсредоточена в р.Дунав и притоците й. След периода 1970-1975 г. се установява нарастване на биомасата. Според биоразнообразието си Дунавските притоци се разделят на:

-с богат и разнообразен видов състав: такива са реките Войнишка, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица;

-с беден видов състав в долните течения, но с по-богато разнообразие в горното течение: Вит, Осъм, Янтра;

-с най-беден видов състав - Искър.

От другите реки с най-голямо видово разнообразие е р.Марица /1263 вида/, р.Тунджа /662 вида/ и р. Арда /604 вида/.

Крайморските езера са известни с уникалната си по своя състав ихтиофауна и изключително високата рибопродуктивност в миналото. Днес много от видовете са изчезнали, а рибните ресурси значително намалели. От изкуствените езера с най-висока рибопродуктивност се характеризират язовирите разположени в Стара планина и нископланинския пояс на страната. Общо в страната има 33 000 дка рибовъдни басейни.

6. Проблеми, породени от стопанската дейност на човека

Тя довежда до възникването на редица проблеми:

- разрушаване на местообитанията и изолация на естествените местообитания в резултат от развитието на туризма, пътищата, промишлеността;

- промяна във видовия състав в резултат на унифициране на ландшафтите вследствие интензивното земеделие;

- унищожаване на отделни видове поради свръхексплоатация чрез лов, бракониерство и пряко унищожаване;

- изчезване на редица водни представители, поради пресушаване и замърсяване на водоемите или в резултат на снижаване на хранителните запаси.

В Червената книга на България са включени 750 растителни и 150 животински вида, които са застрашени от изчезване.

 

 

7. Рационално използване и опазване на флората и фауната на България.

Пътищата за преодоляване на негативните последици от дейността на човека са:

- Създаване на защитени природни територии /заемат 3,4 % от територията на страната/. С поставянето под режим на защита на определени територии се цели да се опазят в естествено състояние комплексите от саморегулиращи се екосистеми, както и отделни растителни и животински видове. В България са създадени 89 резервата и 3 Национални парка, множество защитени местности /99/, природни забележителности /2272/ и исторически места /972/. От резерватите 17 са включени в системата на Юнеско - езрото Сребърна, Боатин, Царичина /в Стара планина/, Парангалица /Рила/, Байови дупки /Пирин/ и др. В тях се опазват както растителни, така и животински видове. Списъкът на защитените животни включва 472 вида, а на защитените растения 763 вида. Защитени са еделвайсът, пясъчната лилия, странджанската зеленика, дървовидната хвойна и др., а от животинските видове - тюленът монах, делфин, пеперуди, бръмбар рогач и др.

Мрежата от защитени природни територии не обхваща в нужната степен всички региони на страната /Средна гора, Горнотракийската низина, Дунавската равнина/. Резерватите са с малка площ и не отговарят на международните изисквания. Значителни резерви съществуват за обособяване на територии с по-свободен режим, чиято цел е защита на природата, но се допуска и ограничена стопанска дейност. Необходимо е да се използва определения интерес на западноевропейски държавни и не правителствени организации към райони с високо биологично разнообразие за да се създават в тях защитени природни територии с тяхна помощ. Наложително е повишаване на ефективността на защита на тези територии.

- Чрез създаване на действащи закони за защита на природната среда и в частност природните компоненти.

- Чрез прилагането на конкретни мероприятия .



Тази статия е разглеждана: 10026 пъти



» обратно
Снимки от Бургас
Добави снимка
Залез моите цветя Дива свиня зад решека Димитър Николов така е по-добре Стив и аз Стилът на знаменитостите Pepi Връзка Созопол Флора Бургас 2009
BurgasFoto.com е проект за изграждане на портфолио на фотографи, които желаят да представят уловените мигове и да бъдат оценени. Всеки е свободен да се регистрира и да слага неограничен брой фоtографии и графични дигитални творби на BurgasFOTO.com.
Новини
Информация
Хотели
Малки Обяви
 
Въведете какво търсите








   Follow bourgasorg on Twitter



Уеб дизайн, уеб приложения, оптимизация за търсачки
уеб дизайн, уеб приложения, оптимизация за търсачки
 
За контакт с екипа на Bourgas.org:   OO359 (56) 826325
kak-development