Душата ти от музика прелива.
Нали това е твойто второ “Аз”?
И може-би безмерно си щастлива,
когато чуеш вътрешния глас?
Вградена е във него красотата,
акорди нежни бисерно звучат.
Уви! Дочуваш и от тъмнината
как дисонансно шумове бучат.
От древността, откакто свят светува
добро и зло са винаги в борба.
И светлината в сънища сънуваш,
към Слънцето с протегната ръка.
Стани, вземи перо и върху листа
във мрака нощен свойто “Аз” излей.
С брилянтна мисъл -- слънчева и чиста.
Душата ти за светлина копней.
» обратно