Запазвам спомени за този град,
когато в лунния вечерен миг
оставя златна диря звездопад,
лети в простора гларус с дрезгав вик.
И слушам в тихия среднощен час
как в унес пеят морските вълни.
И сякаш ми нашепват с нежен глас
любовни думи хубави жени.
В крайбрежната градина мрак цари,
пробягват сенки фантастични.
Отгоре гледат светлите звезди,
далеч от мисли прозаични.
Бургас - любим и слънчев, свиден град,
роден, израснал край морето.
Ще бъда с тебе винаги богат,
дори и там, в небитието.
» обратно