В памет на кака   
Маргарита и бати Ваньо

Като скитахте във дивната Родопа,
чухте ли Орфей как нежно свири
с лира седемструнна?
Как се ронят като сълзи
тонове ефирни – седефени  зрънца?
Видяхте ли Луната нежно да целува
върховете на елите стройни?
И нощем планината да немее
под небето със звездите многобройни?
Нали преминахте под скалните навеси
на Триградското ждрело?
А в Дяволската пещера –
царството подземно на страшна красота, 
попаднахте ли там сред хубостта,
която те пленява, а и малко страх навява?
Погледнеш ли надолу – тъмнина,
вдигнеш ли очи нагоре – светлина.
Внушение невероятно
за Ада и за Царството Небесно.
Словото е бедно, трябва да се види.
Спомена за тази дивна красота
дали в отвъдното отнесохте?