От този свят отнесе мъката си ти,
недоразбрана и неоценена.
А там горе, зад предвечните врати
душата ти почива вдъхновена.
И мисля,: някой гений в теб е прероден.
Душата? Тя живее вечно, не умира.
В небесен светъл миг от Бога отреден,
от вечността към битието път намира.
Един от символите на Бургас си ти,
морето те очаква да се върнеш.
И от брега, залян от утринни лъчи,
с детинска обич пак да го прегърнеш.
» обратно