Крило простира златна есен
над моя слънчев град Бургас.
Морето с неговата песен
аз слушам в утринния час.
Смълчаната в покой градина,
одежда сложила от злато.
А там от Морското казино
излитат чайки – цяло ято.
Повява вятър в сухи клони,
изнизаха се летни дни.
Въздишка от душа се рони
пред стихналите в сън вълни.
» обратно