На Людмила
Минават твойте дни в борба
между аз и Аз – а.
Кое от двете надделява?

Спомням си, то беше неотдавна.
От безспокойство и тревога
ти трепереше за мен.
Два гласа говориха във тебе –
на лекаря и на човека.
 
А може би един-единствен –
гласът брилянтен на доброто.
И колко хора слушат този глас?
Малко са, нали? Като Диоген
с факел да ги търсиш.

Ти ме върна към живота.
Отново да се радвам
на слънчевите земни дни.
Сърдечно, докторе, благодаря!

Приятелко, нали във времето
към хората любов ще съхраниш?
Защото Господ от небето гледа.
Кънти във тебе Неговият глас.